15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн

       От поляната за до 50 м. се излиза на прохода, свързва през Малко градище от север и Дъбовец от юг, Свиленград с Ивайловград. От и по него на североизток се върви доста време, минават се поне 2-3 извивки, завои, заобикаляне да се излезе на билото. Доста е насечено нататък. Отбивката си личи добре. По нея се работи, правят уширение по европейски проект. 

    Дано не я асфалтират, че си е тежичко и отегчително по него. Горе на по-високо има бивак, охрана и техника и на 2-3 дървета личат марки. От начало по пътя, въпреки че е прясно ровено, копано и е валял скоро дъжд се върви нормално. На места е по-трудно и тежичко, посоката югоизток и изток, от север на склона под билото. По това ново трасе се върви доста, има и отклонения, марки липсват почти, отнемани поне 2 часа, а тръгнахме рано, някъде около 6 ч. Доста завои и подсичания има, малко по билото, основно е от север. Преди да завърши новото трасе, уширението поне 1-2 км. е доста кално и се върви много трудно, хлъзгаво, локви и трупа.

    На няколко пъти се излиза на превали. Пътя излиза на билото на превал и на изток вече е по стар и тревясъл път и с пясък, камъни и чакъл и се върви добре по коловозите и средата със слизане и в някаква интересна ниска гора, човешки ръст. Минава се за кратко. Много на рядко на места се откриват някакви гледки. Докато се наближи някакво по открито място при по-висок баир и скали право на изток, той се заобикаля от север. От него гледката на обратно и запад от където си дошъл е вече чудесна и си струва. 

       След като се завие отново на изток и преди да се навлезе пак в гората на най-неочакваното място излизаме на единствената чешма "Пичка". При тези голи и ронливи скали да ти излезе вода, определено е не очаквано, но тече. Вярно, че е бавно на косъм, като от ракиен казан, но си попълваме запасите. Почиваме и си похапваме, докато всички се запасят, а се очертава и да си пече, доста горещ ден. 

      Пътя е доста, много дълги извивки, но си е горе по билото и следва релефа на ридовете, гърба, гребена им, като на превалите се прехвърля от единия на другия, ту на североизток, на югоизток и понякога право на изток.  Деретата и от двете страни  са доста изсечени, стръмни и дълбоки и отново има ниски гори и ми прави впечатление, че има много в изобилие храсти, дървета, тетра. От откритите места се вижда, че е все по-близо кулата на Шейновец, върхъ св. Марина е доста на запад - купола му си личи.  

       Извивките по гънките на ралефа все не свършват, една след друга сякаш нямат край, но излизаме все пак под Шейновец от запад и от тук си е южно от билото. Пътя, шосето и маркировката го подсичат от север, качването му не е задължително, часът е около 10 ч.. Толкова сме качвали до сега, да не качим и последния не става. 

      Оставяме си раниците в храсталаците, край пътя, само Руми не и по асфалта на горе. Отнема около час да се качи човек и към 40 мин. да се слезе. Горе се бавим около половин час за последни снимки, общи и по отделно. Косьо се уговаря с познати да дойдат да го приберат. 

     Почиваме си долу на разклона и те пристигат, багажа в колата. Отново само Руми си я носи. Само Косьо се качва в колата. Павката и Руми поемат напред, поне си взехме довиждане. Без багаж, уж близо, последни километри, слизане и по асфалт, но си е доста уморително, тежко, завой след завой. На Яни отново и е трудно. Оставям ги на 1/3 от целия път. Разклон в дясно по асфалта от превал, не на там. 

     По склона ме настига камион с дърва и някоя лека кола. Обръщало и уширение, площадка за претоварване, марки почти няма, тук там по някоя след доста време. Питам за двама напред, да вървят, минали преди 20 мин. някъде. Вече е доста на долу и все е от север. Намираме 13:30 докато слезем при крепоста. Руми чака, багажа го разтоварвам от колата. Обикаля ли да търсят познатия на Стефан и Яни, не го видя ли никъде. Павката и Руми и те гледали, нямало такава кола.

     Слизаме за обща снимка на 4-та пред крепостта за  спомен. Мустангите пак ги няма. Основно така си беше, тях все ги няма, само от време на време. Намираме се вече тук с Дани и той ни прави снимките. 

    Раниците в колата, този път и на Руми. Последни 10 мин. спускане пеш по завоите на пътя към селото. Посетителски информационен център за крепоста, винарна, изба, база с хотел и в селото от запад, последни маркировки на 2 ел. по улиците на с. Мезек и сме на центъра му - КРАЙ.

        Търсим да има някакво табло с информация, последна марка с номер или знак за край, на няма. Има голям чинар на площада, чешма с вода и статуя на глиган-прасе. Това ще да е края. Снимки за спомен от успешно приключилото начинание. 

       Толкова много се канихме да има сладоледено угощение. Стефан и Руми вземат по 2 големи кутии и от по 2 л. шоколадов и карамел, отделно за всеки по желание. В колата до Сви, всичко е ометено на бърза ръка. Покрай гарата и на севар в града не влизаме, Любимец, Харманли, гоним Стара Загора. Дали ще успеем за влака в 15:28-29, но не бързаме много, до довечера все ще се приберем. Яни и Стефан с Дани са до Кзн, ще му гостуват на вилата и се прибират утре. Търсим Велина, за да и кажем, че сме приключили успешно. Звъним и на други приятели. В последния момент на гарата. Влака има закъснение - успяхме и тук. Сандвич, хот-дог за обяд и нещо за из път.

14 ден - с. Лясковец - с. Долно Съдиево, без х. Тънково, проход Св. Марина

           Сутринта от заслона слизаме обратно в центъра на селото. След 7 ч. сме се разбрали, че ще закусим, ние сме първи, после по двойки и другите. 

        После тръгваме по асфалтираната улица на долу и на североизток, тя е и като централна, от нея се влиза и излиза, официалния път, между селищния е от север. Може да се мине и по на пряко през стопанския двор и пак да се излезе на пътя-асфалта. Като се излезе на между селищния, по него на изток, като на две места има чешми. 

       Върви се около 2 км. до разклон "Т"-образен, север-юг, с този по който идваме. Завиваме на дясно и юг и продължаваме още малко по шосето. След баира, който е от изток, при дере и превал, завиваме в ляво на изток по черен път, но не първия, а втория, следващия, по десния и към склона на баира който е в дясно. Трябва да се набере височина и да се обходи целия склон от юг и се излезе горе на превала на югоизток. Зад него е с. Долно Съдиево.

    Тази долина, която обхождаме с подковообразна дъга вече от горе ми се струва, че може да се премине и по направо по диагонал, но ако е сухо времето и не е валяло с дни, а не като сега във вода. Пътя на места е изровен, другаде обрасъл с трева, но си е мокро, кално и на места се върви трудно, тежко в калта. Въртим по склона, първо на юг, постепенно завиваме на изток, като се качваме и преодоляваме поредица от дерета спускащи се на север. За около 2 ч. от тръгването ни сме горе на високото при превал и се прехвърляме по него към селото, което е на южен склон, тераса, стъпало на баир от север. В началото му до кметството спираме за почивка, от изток има постройка, която може да се използва за подслон - нощувка или при дъжд. Кратка закуска и си пълним вода за по път, че на татък няма вода - да имаме и за вечерта. Преди селото срещаме стадо с овчар, малко долу северно по склона.

       Продължаваме на север през селото, като постепенно завиваме на изток по склона. Тук излиза и маркировка. По на рядко е, но с повече внимание се следи успешно, явно е и подновявана, води за х. Тънково. Основно пътеката си следи билото, като на места е от юг, после от север. Пътя някъде е изровен, другаде е обрасъл, има хубава трева, основно е в гора. 

       Не искаме да ходим до хижата, няма смисъл да губим време на там и после да се връщаме, като излезе синя маркировка се отделяме по нея в дясно, почти право на юг, че сме вече северно на билото, може би трябваше да поемем още от превалчето право на изток, но и така се насочваме на там. Държим я тази маркировка известно време, все сме по южен склон и билото, но като вземе да завие на юг и да слиза рязко на долу я оставя ме. Продължаваме си по пътя право на изток. 

      Този и следващия ден държим и нашия GPS включен, батериите ще стигнат. За сега пак се движим все още заедно. Има си качвания и слизания, но са за кратко и са плавни. Стръмното беше в началото към селото. Маркировка има от време на време, но някъде си и липсва. Излизаме, пресичаме пътя от Тънково за Златоцетово, почти веднага навлизаме пак в гората по черен път, леко по диагонал на североизток. Срещаме камиони "виетнамки", явно има сечище, извозват се дърва. Доста е оживено, постоянно движение до следващия проход. За час от разклона със синята марка до прохода и още талкова до следващия. 

       Най-високото място и връх Кривец - 608 м.н.в. са на юг, но в гората не може да се види много. Следващия 2-ри проход е пак с името Сини връх, преди него подсичаме от юг. Тук вече Павката и Косьо са избързали напред, докато почивахме на първия. Вярното е по пътя от север, но пък така излязохме на хижа, база на общината в Харманли. С хубав заслон, маси и барбекю. На хижата  и правят ремонт, питаме работниците за вода - нямало, това е лошо.Време си е за обяд. Докато се наобядваме ние, идват майсторите, а ние тръгваме пак. 

       Прохода е след малко, по асфалта на север за около 500 м. до километър, виждаме и пътя, който подсича от север. Разклона по черен път на изток е маркиран, личи си.  Пак си е в гората. Раззеленено е. Няма гледки. Място за претоварване на дърва. Тук няма много обикаляне. Държим си билния път, нищо, че има утъпкани, повечето на юг, от камионите. Вземат ли да слизат, на долу ги изоставя ме и държим билния или се прехвърляме за малко от север и по обрасъл, не газен път - има 2-3 такива места, някъде се съединяват отново, но ние залагаме на сигурно. Караме по билото и тук, там излиза по някоя марка, значи сме на правилния път. 

      До следващия проход пътя е двойно повече, отнема над 2 ч., преди да се излезе на него се излиза на стар асфалт, минали сме и вр. Престол - 623 м.н.в. Минаваме покрай 2 постройки, една след друга в дясно от юг на пътя. Стефан се отбива до тях, ходи да ги снима. Вода пак няма. 

     При прохода отново почиваме. Това е пътя Орешец от север и Ефрем от юг. Тук трябва да се излезе, ако се отклони човек по варианта преди Кончето и през Кърджали. Отново се продължава за малко по асфалта на север и по черен път по билото но изток. Малко след отбивката има обръщало и място за претоварване, а в ляво от него в гората, са гарирани 5-6 камиона - "виетнамки". По някое време звъня на Мечо, много виетнамки, много нещо има. До следващия проход имаме пак приблизително още толкова между 2-3 часа.

     Вече е минало 16 ч. и работниците са запразнили и са гарирали колите тук. Отново следваме билото, пак ту от север и юг на него. Слизания и качвания, не са големи, но си е натрупана умора вече, която тежи. Основно все си в гора и само инцидентно на отделни места се откриват гледки, в страни и на зад. Качването на открояващия се вр. Св. Марина е малко по-стръмно, но и той не се качва, а се подсича от юг, отива се на татък - определено на североизток. Разклон за местността Глухите камъни.

   Докато се стигне до него, пак по черен път и се държи билото със спускане по северен склон. На самия разклон, който е на превал, пътеката завива на дясно, по-скоро продължава на изток и пак на север от билото и човек може да се обърка и за там маркировката е червена, трябва си оглеждане. Верния път е на ляво и на долу на север. Поеме ли се по него като се обърнеш на зад се виждат указателните стрелки  и надписи, че е за Глухите камъни. Стига се до долче с място за почивка, чешма май няма. След него се завива на североизток и се качва леко. Горе има ново отклонение на пътя в ляво, но то е на запад и там вече е по-трудно да се обърка човек. Пътеката продължава на дясно и на изток. Някъде там настигаме семейство ходило до Глухите камъни.  До прохода вървим заедно и си правим компания. Предния разклон е много важно да не се обърка и се поеме на там, аз го направих, въпреки, че Руми предупреждаваше за това. Косьо и Павката също са го направили, но са се усетели рано, навреме. Втория разклон е по объркващ за идващите от изток. Трябва да се внимава, тук поне маркировка има и се следи, добра е, но не перфектна. На картата за Източни Родопи, месноста е дадена северно от пътеката - объркващо. Проблема ни за вечерта е водата. Семейството с децата са с кола на прохода, обещават да ни дадът колкото имат, някъде около 1 литър. Отново започва рязко слизане, характерно, по това се разбира, че наближаваме проход и след 10-15 мин. излизаме на хубава поляна със заслон от юг, игрище и беседка от север, прохода е на 200-300 м. на изток. Спътниците ни са на там, разделяме се със семейството. Започват приготвяния за вечеря и кой къде ще се установява за нощувка. Аз и Павката сме в заслона на масите, Косьо в палатката на Павката, на поляната, Руми и Яни от нея малко по на север и най-северно е шалтето на Стефан. 

       При 2 или 3 проход, има и едно измамно слизане, уж наближаваш прохода, но той е доста по нататък, поне още около 30 мин.