7 ден - 01.08 - от Триград, Чаирски езера, с. Мугла, до х. Ледницата. 

         Сутринта около 8 ч. без 10 мин. тръгваме. Пак ни напече. От къщата на горе с циментираните камъни, като е доста стръмно.

      Излизаме на черния път идващ от долу и стопанския двор, от север още на 2 места на него излизат пътечки идващи от север, като последната е директна от хижата.

     Прехвърля се баира на превала. До скалите има беседка, след като обратно се изоставя пътя и по пряката пътека в дясно покрай границата с гората и в нея малко. 

         После пак се излиза на  пътя. От тук маркировката е добра - нова по някаква програма. Въпреки това точно на кръстопът е оскъдна или липсва. Гадаеш, на следващия разклон се чудиш на къде, но бързо я хващаме. При следващия с чешма и пейки, върви и синя маркировка, червената е поставена не точно, отива в дясно и на юг и качва баир на изток, а вярното е в ляво по едва личащ си път под баира от север. Губим време докато разберем. Слиза се доста по дерето на юг, за да се пресече реката, после по склона на североизток. Тук мястото е открито и се следят пилоните на ЗКМ.

       От превала горе се видяха постройки от среща на изток.

      Минаваме "Тунела", спускаме се на долу към реката, първо мост, после по брод, дере и река и качване към езерата.

         Между първото и второто се срещнахме с хижаря Росен и още един човек. Питаме за обяд, закуска. Все още е рано, нямало нищо готово.

        Правим обедо-закуска в хижата към 11 ч.. Сушим си дрехите, среща с чехкините.

      Прибираме изсъхналите дрехи и тръгваме, от запад на хижата и чешмата.

    По склона със серпентини и като обикаляме другите езера. Последното е с остров.

         Излизаме горе до що годе запазена постройка от кравеферма. След това дали не беше спускането в долината с ливадите?. Мислехме, че наближаваме Мугла и срещаме групата на туристите, раниците на които бяха в коридора пред столовата на Чаирите. Да очакват такава група и да нямат нищо подготвено в столовата, за да ги посрещнат, това не го разбирам. След тази среща имаше някакво слизане май, но за кратко.

      На и след следващия превал вече е доста стръмно и по камънаци слизаме към Мугла.

      Дъждът ни гони по петите и в началото още преди първите къщи, спираме под дърветата, за да сложим дъждобраните. После ще има голямо качване, то се е видяло. Спираме в магазина.

    Сядаме на обяд в заведението от изток на скара. На среща е пазара. От магазина сирене. От пазара домати, а от магазина от север ще има хляб. Чакаме го да дойде, след като обядвахме. На няколко пъти вали повече и силно и спира. Пристигна и хляба. Купуваме и за Стефан и Яни и тръгваме след това.

     Вече е минало 16 ч., ако не е и по-късно. По уличката леко на североизток и на горе между къщите. Над селото по склона на реката от север е доста стръмно и открито.

      Чак горе на високото в гората, завъртаме посоката, покрай дерето - първо от ляво, после от дясно и пак гора и серпентини. Тогава вече става почти по равно. Пак става открито. Пътя е хубав. Продължаваме по склона в ляво и на север.

    По пътя на завой има чешма и там правим почивка. Там Павката и Косьо отново се откъсват напред, докато си почиваме и вече без тях до Ледницата. По склона след голямата скала на юг се завъртяхме, но GPS показа грешка. Връща ме се, но и тук на север е грешка. Хайде пак обратно горе до дървения стълб. Вярно в началото е обрасло, но после пътеката вече си личи и то добре. Почти по хоризонтал е и се пресичат три дерета.

    Следва качване към превал, тераса на ребро и през клек и ниски борчета се излиза на кръстопът. Черен път в същата посока на изток - Яни проверява на там, виждам кол от ЗКМ на ляво и североизток. Тръгвам по пътя на там, при дърветата по на татък излиза маркировката, викам и продължаваме. При голямата скала взе да се облачи, задуха вятър и захладня доста. До пътя и след скалата има фургон от него е по пътя в ляво и на север до превала, пътеката от него е на югоизток по склона към дървения стълб.

      Още малко по него и нов разклон, но хижата се вижда от север, малко горе и насреща. Пътеката за утре е по това ребро и на горе.

    Времето още преди да излезем от гората отново си заръмя и постепенно се усилва, на края от разклона до хижата си вали.

         Пристигаме, много народ, препълнено. Кой да ти знае, че утре е събора в с. Гела. Групата е от Троян.  Косьо и Павката, питали - нали са напред, места няма. Може би нямаше да сме там, знаехме, че хижаря е особен, на в лутането и сега в лошото време, избрахме хижата, за да сме на сухо. Посрещат ни с думите "Като нямате заявка предварително, вън на дъжда". Както и да е, намираме място в столовата, за да се стоплим и изсушим. После все пак със съгласието на групата си намираме място за спане на двете стълбищни площадки. Разпределяме се кой къде ще е. Дъждобраните съхнат по перилата. После отново в столовата да си хапнем. По глътка от нашата ракия с Косьо и вечерята.

         После вече имаше и почерпка от троянската компания - по пърче доста голямо от печено агне. Добре си похапнахме, доволно. Вече към 22 ч. се оказа, че от групата не всички са дошли и ще имаме легла в общото спално. Ами настаняваме се там. Дойде и музика. С Косьо слизаме, май и Яни дойде. Бяхме готови да играем, но я спряха - да се нахранят и музикантите. Тогава вече си легнахме.

           Продължаваше да си вали и то стабилно, като на моменти и за малко спираше и доста светкавици и гръмотевици - раздиращо.

           Недоволни сме от посрещането на хижаря на х. Ледницата. Единствения можe би, който не ни посрещна човешки, загрижено. Всеки може да е чешит, но този определено не е за хижар. Племенника му и момчетата от ПСС-то и тези от групата - Троян се отнесоха определено превъзходно и си прекарахме добре. Макар и в страни от масите и компанията не се почуствахме толкова изолирани. А хижата определено е голяма и стабилна, но не поддържана от години, занемърена, експлоатирана.