11 ден  - х. Сини връх - Паничково - проход Китка - Йончево - Хайдушка река - с. Сърница

        По черен път на изток, по склона от юг и излизаме на билото. Трябва да се продължи по него на изток, но е много обрасло, а е било алея по билото. Избягват се завоите и серпентините на пътя. Слизаме на север към него. При завой в дясно и на юг при чешма виждаме къде трябва да излезем. Продължаваме по шосето за с. Новаково, върви се доста по асфалта до ново разклонение. Оставя се асфалта на ляво и се тръгва по черен път в дясно и леко от юг на билото. Излиза се на билото при нов разклон, насреща право на изток се вижда махала. Пътеката завива в ляво и слиза ниско долу, след което се вдига на дясно и на юг към селото. 

       Минава се покрай кладенец, градеж от камъни, като чешма. Зад гърба ни по склона от запад остават стадо овце. Завой на изток и покрай няколко къщи на махалата, питаме колко хора има -  /6/. По склона от юг с голяма дъга, има чешми и някои не текът, доста е голо и открито, излиза се на превал срещу скали. Пътя завива на юг. Подсичаме върха между скалите, приятно качване с плавна височина от север, след което слизаме към с. Жълт камък.

       Пътя ни води на север към центъра, но това не е верният. Връщаме се обратно, верният е на юг-югоизток по склона. Набира се височина, но не е много стръмно. Върви се известно време през гората и поляните. Право на изток излизаме към село Паничково. 

      Тук е по-стръмно спускане, по каменливи пясъци. Покрай стара и нова джамия със серпентини на асфалта на Т-образно кръстовище, в дясно има магазин и заведение. Казват, че по-долу има повече заведения и магазини. На ляво и север по асфалта. Слизаме до гробища в дясно на изток и чешма в ляво и долу, пътя и той е в ляво и на северозапад. Асфалт, по него, но не спираме за почивка. Косьо и Павката уж са зад нас, но ни изпреварват, не знам, имаше май пряк път през гората .

       1-во, 2-ро заведение, завой на изток в дясно, по пътя за Кърджали на запад. Тук е минавала границата на времето. Спираме за обяд, пазарим, доста големи домашни кюфтета, млечна салата, зеле. Хапваме добре. Слънчево, горещо, пече доста. На татък до Йончево си е все по асфалта, на 1-2 места има чешми. Излизаме на превал и разклон към селото в ляво, по склона и с леко слизане към селото. Трябва да се слезе в долната махала. Накрая на селото има магазин, там питаме - по асфалта докато свърши на изток и после завиваме на ляво и слизаме долу по черен път. Има къщи питаме - да следим оранжевите марки, стрелки, право на там водели. След дерето и по пътя, склона от юг, постепенно се качваме до билото, на долу по-ниско, а от север има по-високо.

       Оранжевите марки вървят, после нещо ги губим, останаха май горе по високото, а ние слизаме доста ниско към коритото на Хайдушка река. На юг по нея вървим доста време, задушно, усилно и с мушици, доста пъти сечем реката. Избираме този път, защото според миналите с Били, преди нас, по оригинала е обрасло и непроходимо. Тук са обикаля доста обаче, но вярно по оранжевите марки ще е пряко, но ги изгубихме и тях. Павката води, гледа младежта картите, трябва да излезем при манастира св. Константин и Елена, после към св. Троица, параклиси. Покрай реката достигаме чешма и ограден заслон, да не влиза добитака. Там почиваме. Малко след това завиваме на север и плавно се качваме, пътя не е обрасъл и се върви. Постепенно, покрай параклиса, завиваме на изток, той остава на горе и запад. Там поляните са хубави, но няма вода. 

        Преди табела по някаква програма се вижда газена пътека, която се качва диагонално, а ние заобикаляме възвишението от юг и от изток на него завиваме на североизток. Там излиза приятна пътека, но от къде да знаем. Постепенно Павката и Косьо дръпват напред. 

        При параклиса под селото, само казват, че не става за нощуване, разрушено е. Пътя е хубав, пред селото има чешма и ливада, до нея спираме за вечеря и почивка. Решаваме да нощуваме тук, заоблачава се. Бяхме се разбрали, ако има подслон да звънят. Питаме от местните за подслон близо - нямало. Да, но имало в горния край и младежите били там вечерта, ако знаехме можехме да продължим.

       Заръмява, надяваме се да не вали, ами да спира, пооправям се вече в тъмното, та си легнахме на челници. Заспал съм, усещам, че вали и то силно, използвам дъждобрана и пак заспивам. По едно време се събуждам от близки гръмотевици, приближават, не вали силно, последно съвсем до нас светна и гръмна, следващия си викам и си отиваме, да, но това беше, после ни светкавица, ни гръм. И дъжда спира, но усещам, че малко под колената съм мокър.  Но си е топло, дори горещо, прибирам ги на горе, сухо и пак заспивам. Преди изгрев обаче става студено, колкото повече прояснява, толкова по-студено. Разбуждаме се, прибираме багажа, Яни тръгва първа, малко след това и ние, Стефан нещо се бави, но и той тръгва накрая. 

       Така изкарахме ноща. Само тази вечер успяхме да се намокрим, не много, но достатъчно, кой на където се е завъртял и се е открил го е намокрило, такава е констатацията. Важното е, че останахме живи, при тези светкавици до нас. Предполагам, не ни засегнаха, защото бяхме в ниското и да е удряло, е било по селото и горе по високото, пак е близо. По някое време вечерта, като легнахме телефона ми звъня, но го бях прибрал на сухо в раницата, да се разопаковам всичко щеше да е вода, а и вече бе късно, за да вървим и как щяхме да се оправим през селото с кучетата.