12-ти ден 06.08 сряда- с. Сърница - х. Аида - с. Спахиево - с. Тракиец - Текето - с. Орлово

         Качваме се към селото, на североизток, Яни спира в началото да чака Стефан. Вече сме се по стоплили, бивак саковете и спалните чували се сушат на раниците. На горе към центъра на север, след него на северозапад към антените и края на селото.

        При влизане в селото звъня да търся Косьо и Павката - от начало няма обхват, после се чуваме, тръгвали от заслон. На излизане от селото ги виждаме пред нас. Заслона остава малко в ляво на югозапад.

     Пътя завива на североизток и се качва плавно на горе, към микроязовир, който може да се заобиколи и от дясно и от ляво, което е сякаш по-кратко. Движим се сравнително бавно, изчакваме да се покажат Стефан и Яница. Над язовира право по пътя на север има марки в дясно, не и по пътя на ляво и на долу.

     Руми поизостава, за да могат да ни следват и настигнат, аз съм напред и следя за маркировката. Тук за кратко пътя е по хоризонтал на север по западен склон. Описва дъга, като постепенно набира височина на изток, тук вече сме заедно. Доста стръмно и продължително изкачване, по гребена на рида, почти без серпентини от югозапад. Като се излезе почти горе към върха и билото излиза път от ляво и по него идват от жълто-оранжевите марки от вчера.

         За малко се прехвърляме по хоризонтал на изток и отново завой от превал на северозапад, за да се излезе от запад към асфалта, който от превал се качва към върха, а ние слизаме на север по асфалта към хижата. Вече осезателно е напекло. Спираме при хижата, за да закусим. На припек разпъваме спалните чували и бивак саковете да изсъхнат и каквото мокро има.

       Под хижата и превала и по черния път на североизток и по трасето на далекопровода слизаме на изток. Като пътя върви с дъга по склона и към превал от изток, преминавайки покрай минни шахти. Има 2-3 портала с мрежи, които отваряме и затваряме. Минаваме над работещ рудник /кариера/.

       При превала с поредица от завои и серпентини, доста стръмничко се спускаме на долу по югоизточен склон, гребен и ръб и склона покрай реката от север. Слизаме в ниското към с. Спахиево. По улицата от северозапад, достигаме до центъра и кметството. Има и паметник, почивка там и допитване до местните баби за пътя. Той е насреща и право на юг по улицата, по асфалта.

    Продължаваме на татък. Открито е и пече, но не чак толкова да е усилно. Макар и рядко, но има маркировка поне в началото. За около 30 мин. стигаме до първата махала на с. Сираково, където спираме за кратка почивка - кола, вафли, сладолед.

       Пак по асфалта до втората махала. При нея завиваме по черния път на изток с леко качване по откритото и завой на юг през гората и спускаме плавно на югоизток и пак по откритото и черен път през нивите и почти право на изток от северната страна на язовир Тракиец.

     Излизаме на стената от нея страна. Спускаме се по асфалта на долу под стената и към селото на изток. Има напоителен канал, остава ни от север, а към селото от юг има рибарници.

     Влизаме в селото от запад, по цялата му дължина на изток, центъра е по-близо към този край. Спираме за обяд пред магазина, попълваме запасите и обядваме. Вече е доста горещо, но и се заоблачава от изток. По кисело мляко идва добре и освежаващо, след което има 30 мин. почивка, колегите са минали преди толкова време. Тръгваме, хляб няма, ще вземем от следващия при чешмата. По пътя и заръмява, отново изчакваме Стефан и Яни. При разклона за Текето на автобусна спирка, завалява по силно - 10-15 мин., отново принудителен престой. Имало е и път /черен/  за по напряко, но по царския си е добре. Пресича се реката по мост и вече е леко качване. В началото теке, нова и стара джамия, по на горе има и нова църква, покрай нея по улицата в ляво от север на изток, подобно на махала Сираково. Открито и в гора, пак има тук там по някоя маркировка. Следва покрай ниви и пак в гора, марката се губи, докато я намерим в ожънати ниви, напред и назад през тях и отново в гора на югоизток. Излиза се от нея на юг и покрай слънчогледови ниви и деренце по черен път от изток стигаме селото.

      След Текето, като се навлезе в гората има маркировка стара, избледняла на няколко места. Стигаме до билото и там нещо я губим. Следва спускане на ляво, изток през гората по черен път до дере, по средата на горния край, при голяма чешма, насреща са ниви. Тръгваме покрай тях в ляво и на изток, след малко има черен път по диагонала на юг към шосето горе, явно пътя Конуш-Козлец. Преди него срещаме овчар и го питаме за пътя, на пряко трябва да слезем до асфалта на север до разклон на изток, тръгваме по него и да гледаме за отклонение - черен път в ляво, до този разклон можем да стигнем и по пътя на изток покрай нивите.

     Намираме новото разклонение и по него малко в гората и после покрай лозя  от дясно, след завой покрай границата на гората на изток и ожънати ниви, грешка. Там е трябвало да завием в дясно по черния път, сверка с карти, компас и GPS, отново излизаме на път в гората и виждаме марка по него на изток. Излизаме от нея и покрай нея до дере началото му на юг, от източната му страна по черен път, доста сме уморени. Сядаме за почивка, някъде след 19 ч, мисля. Тук са вече само ниви, пътя става все по газен, утъпкан, пресича се с друг през дерето от изток на запад, ние сме на юг, достигаме гробища в ляво от изток на нас, ние от запад.

   Вече сме близо до с. Орлово явно, след малко се вижда и то.  По улицата на диагонал към центъра на югоизток, има заведение в ляво, кметството, магазин, а в дясно ни посрещат Косьо и Павката. Настаняваме се в центъра, градинката пред кметството.