5 ден 30. 07 сряда Кара тепе, Кръстовете, язовирите - Голям Беглик и Широка поляна, портал горското Дженевра
Обади се на приятел
На сутринта, събуждаме се, ставаме, оправяме всичко във вида от снощи.
Багажа в раниците, закуска, кой каквото иска и му харесва, от заведението или от това което си носи, получи се и от двете по нещо. Готови за старт. Вземаме си довиждане с Велина, тъжно. Хваща автобус в 7ч. за Велинград.
Багажа в раниците, закуска, кой каквото иска и му харесва, от заведението или от това което си носи, получи се и от двете по нещо. Готови за старт. Вземаме си довиждане с Велина, тъжно. Хваща автобус в 7ч. за Велинград.
Развали се великолепната 7-а, оставаме вече 6. Поемаме по долината на реката на изток в 7:10ч. Павел се опитва да зареди машинката, но не става. Дали защото сме на ниско и в дере, не се хваща сателит или че е студено мокро и влажно. То и нямаме голяма нужда от устройството сега точно. Маркировката можем да я следваме, не е добра, но задоволителна, малко като има ни стига. С Яница сме напред, другите се дзверат у техниката и се придвижват по-бавно. Хубаво е да го имаме целия трак, та затова искаме да хванем спътник, ама все още ту се открие, ту се губи в началото.
От дясно на реката е първо, после през моста и сме от ляво, това трябва да е север май, а ние вървим на изток, но ми се струва, че е на север. Всъщност сме точно срещу слънцето, което се мъчи да пробие, но е мъгливо, облачно. Леко се изкачваме и при водосливане се прехвърляме през мост отново в дясно от реката, но още по в дясно има и друга. Малко по равното сме като долинка – лъка, после започва изкачване.
Завива се нагоре и в ляво по склона и започваме да набираме по стръмно височина със завои и серпентини по черния път. От табелите се разбира, че тук нашата и тази пътека за върховете Малка и Голяма Сюткя са заедно. Бавно но сигурно набираме височина, мъча се да синхронизирам ходенето. През половин час кратка почивка, на час по-голяма, получава се. Постепенно наклона пада, вдигнали сме се вече доста високо нагоре. Почти по билото южно от него. Достигаме и излизаме на превал, разклон.
Кръстопът, това ще е местността Кръстовете. Търсим маркировка, отново на разклон я няма и табели никакви за къде и накъде, трябва да гадаем. Червена маркировка има, но не е нашата, а за към върховете е на ляво и долу. Разпръснахме се да търсим, справка и с техниката. Трябва да продължим по пътя на дясно и по билото и превала. Показват се кошари, краварници с дъсчени и телени огради, временни и постоянни постройки.
Пътя е доста газен, много кал и големи локви с вода, трудно се преминава. Посрещат ни и изпращат голяма тумба от деца роми, шляпат боси и с ботуши по пътя. Възрастни не се виждат никакви. Започва плавно спускане. Виждаме и някоя марка, но чак сега вече, като се ориентирахме. То май това качване до тук е и най-стръмното и продължително за деня. Нататък е основно слизане с малки качвания, но пътя е много километраж.
Слизане през гора и по поляни, доста високо сме още, но явно от тук води началото си реката, това са изворите и. Малки поточета, мочурливо е, през тях по камъните и брод прескачаме ги на 3 – 4 места в началото горе. Вече доста по-долу се преминава ту от едната, ту от другата страна на вече станалата доста голяма река, но е по мостове. Не е много лесно и това, че навсякъде са локви и кал и то точно на мостовете е най-много, от другите места по пътя, като вземем да сравняваме. От там всеки е оставил следи, трактори, камиони, каруци, животни, крави, коне, овце, кози и на хора.
Проблем е и преминаването покрай стопанствата и постройките и къшли на Гьошевци и Балиново, много разкаляно и почти не проходимо. Някъде се придвижваме по прътите на оградите, а другаде по трупи и пънове на оставените по пътя дървета. Времето лети, но и доста минахме, слязохме.
От дясно на реката е първо, после през моста и сме от ляво, това трябва да е север май, а ние вървим на изток, но ми се струва, че е на север. Всъщност сме точно срещу слънцето, което се мъчи да пробие, но е мъгливо, облачно. Леко се изкачваме и при водосливане се прехвърляме през мост отново в дясно от реката, но още по в дясно има и друга. Малко по равното сме като долинка – лъка, после започва изкачване.
Завива се нагоре и в ляво по склона и започваме да набираме по стръмно височина със завои и серпентини по черния път. От табелите се разбира, че тук нашата и тази пътека за върховете Малка и Голяма Сюткя са заедно. Бавно но сигурно набираме височина, мъча се да синхронизирам ходенето. През половин час кратка почивка, на час по-голяма, получава се. Постепенно наклона пада, вдигнали сме се вече доста високо нагоре. Почти по билото южно от него. Достигаме и излизаме на превал, разклон.
Кръстопът, това ще е местността Кръстовете. Търсим маркировка, отново на разклон я няма и табели никакви за къде и накъде, трябва да гадаем. Червена маркировка има, но не е нашата, а за към върховете е на ляво и долу. Разпръснахме се да търсим, справка и с техниката. Трябва да продължим по пътя на дясно и по билото и превала. Показват се кошари, краварници с дъсчени и телени огради, временни и постоянни постройки.
Пътя е доста газен, много кал и големи локви с вода, трудно се преминава. Посрещат ни и изпращат голяма тумба от деца роми, шляпат боси и с ботуши по пътя. Възрастни не се виждат никакви. Започва плавно спускане. Виждаме и някоя марка, но чак сега вече, като се ориентирахме. То май това качване до тук е и най-стръмното и продължително за деня. Нататък е основно слизане с малки качвания, но пътя е много километраж.
Слизане през гора и по поляни, доста високо сме още, но явно от тук води началото си реката, това са изворите и. Малки поточета, мочурливо е, през тях по камъните и брод прескачаме ги на 3 – 4 места в началото горе. Вече доста по-долу се преминава ту от едната, ту от другата страна на вече станалата доста голяма река, но е по мостове. Не е много лесно и това, че навсякъде са локви и кал и то точно на мостовете е най-много, от другите места по пътя, като вземем да сравняваме. От там всеки е оставил следи, трактори, камиони, каруци, животни, крави, коне, овце, кози и на хора.
Проблем е и преминаването покрай стопанствата и постройките и къшли на Гьошевци и Балиново, много разкаляно и почти не проходимо. Някъде се придвижваме по прътите на оградите, а другаде по трупи и пънове на оставените по пътя дървета. Времето лети, но и доста минахме, слязохме.
В 11 часа вече сме преминали началния ръкав на яз. Голям Беглик и сме се спрели на моста. По него можеш да се прехвърлиш от дясно на и по брега на язовира. Спираме за почивка, мястото е удобно. Звъня на Цецо, защо? Разправям че снощи ми се присъни приятел, доброто куче Караман, та търся стопанина му. Казах му къде сме. Били сме вече в негова територия. Вече като приключихме разговора се сетих, че е разправял за нещо си тук.
Продължаваме по пътя пак от ляво на язовира, както и до сега. В началото се движим много близо до водата. После плавно се изкачваме и набираме височина, при което не виждаме вече водата. На моменти я зърваме само, където е по открито или има просека, ръкав, дере към нея. Имахме някаква информация за работещо заведение, сметките бяха за обяд там.
Продължаваме по пътя пак от ляво на язовира, както и до сега. В началото се движим много близо до водата. После плавно се изкачваме и набираме височина, при което не виждаме вече водата. На моменти я зърваме само, където е по открито или има просека, ръкав, дере към нея. Имахме някаква информация за работещо заведение, сметките бяха за обяд там.
Взеха да излизат постройки, наближаваме явно стената, по-често виждаме и водата. Минаваме покрай параклис, а след това и покрай бариера и почивна база в ляво, малко по-нависоко е и не попитахме, а е било това. Разбрахме го по нататък и след доста път, като достигнахме до базата на метеоролозите. Заведението „Синята лагуна” е вече на повече от 1000 м.
Няма да се връщаме, никакво назад, само напред. Минава се и покрай още бази и постройки, вече сме отново близо до водата. Разбрахме че до язовирната стена има база на НЕК със стол, става ако си служител и се обадиш предварително по заявка. Достигайки до там, решаваме все пак да питаме. Помолихме се и успяхме да се снабдим с хляб, кашкавал и буркан с лютеница на цена, като в магазин. Нямахме си ятак тук за да ни изкара от хляба, печен на место и жар в заведение, но което е доста далеч от тук.
Все пак си кусахме и от него, почерпиха ни хора, преминали от там. Питане, така става, поискай и ще ти се даде, нищо не губиш, ако опиташ. Пече и то доста, прежуля и е тежко задушно, като пред дъжд, трупат се и облаци все още далеч. Преминаваме по стената, спираме на сянка за обяд. Крайно време беше за това, добре ни се отразяват, храната и почивката.
Чуваме се отново с Цецо, ще се опита да направи нещо за нощувката ни.
Продължаваме по асфалта, покрай язовира и леко на изкачване. Черните облаци са по близо, виждат се светкавици, чуваме гърмежи, но има време.
Изкачваме се доста, като на превал, има завой на пътя и чешма с пейки. Хубаво и удобно място, но не и сега, всеки момент ще завали вече. Приготвяме се и взема да си ръми и набива, ту се усилва, ту намаля, но сме някак си в периферията на бурята. Слагаме и сваляме качулките, задушно.
Светкавиците и гръмотевиците се отдалечиха, май ще ни се размине. Пак има да ама не. Малко преди да стигнем до разклона и превала за язовир „Широка поляна”, заваля силно, а и светлинните и звукови ефекти са до нас близо и приближават. Спасението е налично, беседка с пънове вътре и информационни табели. Изчакваме да отмине и превали лятната буря.
Все пак си кусахме и от него, почерпиха ни хора, преминали от там. Питане, така става, поискай и ще ти се даде, нищо не губиш, ако опиташ. Пече и то доста, прежуля и е тежко задушно, като пред дъжд, трупат се и облаци все още далеч. Преминаваме по стената, спираме на сянка за обяд. Крайно време беше за това, добре ни се отразяват, храната и почивката.
Чуваме се отново с Цецо, ще се опита да направи нещо за нощувката ни.
Продължаваме по асфалта, покрай язовира и леко на изкачване. Черните облаци са по близо, виждат се светкавици, чуваме гърмежи, но има време.
Изкачваме се доста, като на превал, има завой на пътя и чешма с пейки. Хубаво и удобно място, но не и сега, всеки момент ще завали вече. Приготвяме се и взема да си ръми и набива, ту се усилва, ту намаля, но сме някак си в периферията на бурята. Слагаме и сваляме качулките, задушно.
Светкавиците и гръмотевиците се отдалечиха, май ще ни се размине. Пак има да ама не. Малко преди да стигнем до разклона и превала за язовир „Широка поляна”, заваля силно, а и светлинните и звукови ефекти са до нас близо и приближават. Спасението е налично, беседка с пънове вътре и информационни табели. Изчакваме да отмине и превали лятната буря.
Разклон е, но пак липсват табели и маркировка да кажат накъде сме. Пак правим справка с „умното устройство”, като намаля дъжда. От този път по който дойдохме до тук, сме на ляво, но не по първия и нагоре. По втория, следващия и леко надолу по склона. Появи се и маркировка, а когато ти е необходима я няма на разклона. Вървят заедно и с друга, синя или зелена.
Отново връзка с Цецо говорил е с познат от горското обещал да помогне. Пак ще се чуем по-късно, за да разберем дали се е получило нещо все пак.
На седло и разклон по нататък, поемаме в дясно, поне тук личи в началото. Пътя е по хубав, пясък и чакъл, локви, личи си че е ползван често. Слизаме плавно, върви се лесно и приятно. Скоро на нов разклон, превал и седло.
Опитите с уговарянето за нощувка са стигнали до някъде, но не е напълно сигурно дали ще стане, връзката нещо се губела, ще пробва отново пак.
Открито е има група скали, заприличват ми на крепост, замък, красиво, но е естествено. Отново сме на дясно. Разклона както разбрах е от язовир Тошковото и Топлика при Малката Дженевра. Говорихме преди това с Цецо, да ни каже и насочи към удобно за нощуване място, под покрив. Познава района и ни каза, къде и ще излезем. Към 17ч. пак стигаме вода.
Следващия язовир Широка поляна, в сравнение с предишния е на по-открито и просторно място. Обикалянето е повече, но няма изкачване и е все покрай водата. От този край на язовира има няколко постройки, но най-вече е заето от каравани и палатки на къмпингуващи и риболовци. Отначало се придвижваме, доста бързо и е леко, приятно, с гледки.
Прави впечатление че има доста почиващи хора, оживено, почти като на море. Докато се обиколят 3-4 извивки, ръкави, отиват към 3 часа време, но е много приятно, вярно в края на деня и натрупаната умора идва тежичко.
Колкото и да се опитваме да я караме с кратки почивки, през което време и се прави по някоя снимка или се любуваме на гледките, почивка ще ни е нужна. Няма как да минем без по продължителна, ще се скапем доста.
Малко преди 20 часа сме почти до първата контрастена на язовира. Има доста подходящи места за бивак, но тук откриваме и вила с подходящ за нас заслон и беседка. Разбираме, че собственниците няма да имат нищо против ако останем за нощувка, но все още е рано можем да изминем още малко път и да отхвърлим километри. Починахме, подкрепихме се и напред. Павел и Косьо само поспряха за малко и продължиха да потърсят подходящо за нощувка място при горското Дженевра, имало такова.
Отклонението на пътеката от язовира е точно там при втората контрастена. Спускането е стръмно и си говорим, че ако утре ще трябва да се връщаме няма да е много приятно. Все пак излиза че това е верния път насам, но на разклона отново липсват марки и табели за това, а другаде ги има вече.
Опитваме се да се свържем със спътниците ни за да разберем какво е там, но телефоните нямат обхват в ниско и в дол сме. Скоро стигаме до тях.
При портала на горското има хубаво и ново заслонче с маси и пейки, чешмата е насреща. Нямаме връзка и с Цецо не знаем дали е успял да говори и осигури нощувка в самото горско. Няма никой на портала. Със Стефан оставяме раниците в заслона при другите и тръгваме да питаме.
Отново връзка с Цецо говорил е с познат от горското обещал да помогне. Пак ще се чуем по-късно, за да разберем дали се е получило нещо все пак.
На седло и разклон по нататък, поемаме в дясно, поне тук личи в началото. Пътя е по хубав, пясък и чакъл, локви, личи си че е ползван често. Слизаме плавно, върви се лесно и приятно. Скоро на нов разклон, превал и седло.
Опитите с уговарянето за нощувка са стигнали до някъде, но не е напълно сигурно дали ще стане, връзката нещо се губела, ще пробва отново пак.
Открито е има група скали, заприличват ми на крепост, замък, красиво, но е естествено. Отново сме на дясно. Разклона както разбрах е от язовир Тошковото и Топлика при Малката Дженевра. Говорихме преди това с Цецо, да ни каже и насочи към удобно за нощуване място, под покрив. Познава района и ни каза, къде и ще излезем. Към 17ч. пак стигаме вода.
Следващия язовир Широка поляна, в сравнение с предишния е на по-открито и просторно място. Обикалянето е повече, но няма изкачване и е все покрай водата. От този край на язовира има няколко постройки, но най-вече е заето от каравани и палатки на къмпингуващи и риболовци. Отначало се придвижваме, доста бързо и е леко, приятно, с гледки.
Прави впечатление че има доста почиващи хора, оживено, почти като на море. Докато се обиколят 3-4 извивки, ръкави, отиват към 3 часа време, но е много приятно, вярно в края на деня и натрупаната умора идва тежичко.
Колкото и да се опитваме да я караме с кратки почивки, през което време и се прави по някоя снимка или се любуваме на гледките, почивка ще ни е нужна. Няма как да минем без по продължителна, ще се скапем доста.
Малко преди 20 часа сме почти до първата контрастена на язовира. Има доста подходящи места за бивак, но тук откриваме и вила с подходящ за нас заслон и беседка. Разбираме, че собственниците няма да имат нищо против ако останем за нощувка, но все още е рано можем да изминем още малко път и да отхвърлим километри. Починахме, подкрепихме се и напред. Павел и Косьо само поспряха за малко и продължиха да потърсят подходящо за нощувка място при горското Дженевра, имало такова.
Опитваме се да се свържем със спътниците ни за да разберем какво е там, но телефоните нямат обхват в ниско и в дол сме. Скоро стигаме до тях.
При портала на горското има хубаво и ново заслонче с маси и пейки, чешмата е насреща. Нямаме връзка и с Цецо не знаем дали е успял да говори и осигури нощувка в самото горско. Няма никой на портала. Със Стефан оставяме раниците в заслона при другите и тръгваме да питаме.
Достигаме до вилата-хижа на горското, която е навътре и след завоя на към 300 метра. Има хора питаме, дали някой не се е свързал и да е казал и уговорил, че ще пристигнем за нощувка. Не знаят за такава уговорка, а щом нямаме не можем да останем ни отговарят. Все пак останахме с впечатление, че знаят, но просто щяхме да им попречим с нещо на тяхното събиране и затова не ни приеха. Здраве да е, но поне по-любезни да бяха.
Връщаме се обратно и се приготвяме за вечеря. След малко се появява и охраната при портала. Питаме и него дали не знае, че ще има туристи и за уговорка за нощувка. Отново нищо, никой не се е обаждал. Успяваме и да свършим с вечерята докато се стъмни напълно. Времето отново се мръщи, разваля, тъмнее, заоблачава се. Приготвяме се за нощувка.
С масата и пейките препречваме входа, тъй като наблизо пасът коне и ще останат за през нощта пуснати свободно. Между всички други действия сме се изредили на чешмата за миене и пране, а накрая и краката да измием, преди лягане. Наредени по парапета са дрехите да по изсъхнат малко. Накрая гасим челниците, но лампата от портала хвърля малко светлина. Така че се вижда какво става навън, доста добре.
През вечерта се будихме от завалелия дъжд, но си бяхме на сухо и сигурно. Конете препускаха по някое време нагоре и надолу и спираха. Коли се придвижваха, едни тръгват, други пристигат, на няколко пъти. Всичко това обаче не ни попречи да се наспим и отпочинем отлично. Все пак бе много добре, че стигнахме до този подслон в края на деня и не останахме да бивакуваме на открито горе покрай язовира.
Отчетохме че и днес сме се справили успешно с прехода, така както си го планирахме от вчера. Пресметнахме и какви ще ни са целите за утрешния ден. До къде минимум и максимум ще можем да стигнем. Без някакви що-годе реалистични планове не може, но и не трябва да се изсилваме много.
Всичко ще зависи от времето и обстановката, решаваме на място как ще е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар