Ден 6 31.07. четвъртък Заслон пред горското Дженевра, х.Орфей, Тешел, Триград
По непознати и познати пътеки
На сутринта, ставаме, оправяме всичко както си беше от снощи, както го заварихме. Дори тогава преди да се настаним и преметохме да е чисто. Така го и оставяме, боклука в раниците си го носим докато видим някой контейнер за отпадъци в населено място. Закусваме кой каквото си е взел, извадил от раницата и е сметнал, че ще му се отрази добре за в началото.
Времето не е от приятните, не е студено, но е облачно и мъгливо, готово да завали всеки момент. Дъждобраните са ни все под ръка, най-отгоре. Пътя ни продължава, като се застане срещу портала на горското в дясно. Надолу по пътя, покрай помпена станция и водоем.
Подминаваме ги и започва да ръми. Обличаме дъждобраните, неприятно и е задушно с тях. Включваме и нашата машинка, за този участък до х. Орфей няма трак и ще е добре да запишем такъв. Маркировка си има, по-рехава е, но се следва.
Вървим все по хубав газен черен път, става и за висока лека кола. Пътя се вие покрай река, основно в ляво от нея, пресякохме я под помпената станция. Не знам дали тя не е и тягова ел. станция, трафопост, на такава я оприличавам, а може и ВЕЦ да е. По карта и описание този дол го дават да е Черни/Катран-чов/.
Приятен и хубав, лек преход за началото на деня, с плавно спускане. Трябва да изминем към и над 8 км. по пътя и тогава да се отклоним. Като време отнема около 2 часа. Само да не е лошо времето както сега. Обаче има изгледи да се оправи, дъжда намаля и облаците се разкъсват, дано.
Като достигнем до чешма, или заслон покрай пътя въвеждаме и техните координати. Така всяко нещо беседка, постройка и отклонение са въведени. Жалкото е че тези данни ни изчезнаха от компютъра и не можем пак да ги възстановим. Останаха все пак снимките от тези места. Времето се оправя.
Около 9 ч. достигаме до открито място с изоставени къщи и постройки, има и чешма. Почивка. Разбрали сме се на 2 ч. да правим по-дълга такава до 30 минути. Кратка закуска, има нужда от енергия. Напича, сухо е тук-там, има места, където дори може да седнеш. Дано извадим късмет с времето пак. Това да е било лошото само в началото. Получи се, вече не ни валя после.
С Павел тръгваме първи напред, щерката малко след нас. На метри към 200 по-долу, има друга чешма, въвеждаме координатите. Чуваме, че ни викат да се върнем. Изпуснали сме отклонението явно. Хайде обратно. Явно тези къщи и постройки са били, горското в Катранчов дол и тук е и разклона. По пътя в дясно и по мост през реката. Местото е и водослив.
От запад и зад нас само до реката има беседка и чешма, място за почивка.
Да се има в предвид това, от нас и тези които ще искат да ходят тук по тези места. Пресичаме през вада и мочур към склона, но не е верния път на там. Трябва да се върнем обратно и по тревясъл и едва личащ си път да се прехвърлим през мост по диагонал насреща към склона на изток. Тази река и приток на тая по която вървяхме до сега пак ни остава от ляво.
Само че вече няма да слизаме, а ще се изкачваме. Отново не съвсем ясно маркиран разклон. Пътеката, точно нашата е най-обраслата, непроходима. Това ни е ясно, когато е хубава ни обхващат съмненията дали е вярната. Щом е с храсталаци и паднали дървета е най-вероятно точната. Стефан и Косьо дори не се върнаха а прецапаха направо през реката от запад на изток и през високата трева и храсталаците. В началото качването е леко, плавно през храсти и се навлиза в гората, където пътеката вече си личи.
Маркирано е и се следи, но не е лесно. Постепенно наклона се увеличава. Завива се по дерето на изток, като се прехвърлим на западния му склон от място, като тераса, седло, превал, но в ниското все още. Нагоре на няколко още места се прехвърляме ту по тревясъли, ту по чисти и добре личащи си черни пътища. Мокро и влажно е слънцето не го огрява мястото, пада се от север. Вода тече по пътя трябва да се надкрачва и заобикаля, другаде е кално и трудно се върви трупа се по подметките, а има и висока трева на места, като е и заблатено и мочурливо. Това всичко и е на качване, нагоре.
Набирането на височина сякаш няма край. Почиваме за кратко и въздух на крак, мокро няма къде да седнеш. Изкачването е на завои и на стъпала на югоизток по склоновете по-скоро, отколкото да е на серпентини, няма такова завъртане. Все пак се вдигнахме много и доста вече, постепенно намаля стръмното. До тук на 2-3 пъти се мокрим краката и успяваме да изсъхнем отново. Най-сетне просветлява и излизаме от гората на поляни и открито, до паметник в дясно от нас. Това ще е местността Паметниците.
За момента бях първи, водя. Продължавам по едва личащ си път в тревата, малко под границата с гората, през поляните и склона от запад. Покрай 2-3 самотни дървета и към чешма с дълги корита на юг, за да избегна мочура. Пред тях по пътя и по-високото да завия на изток и насреща към другия паметник. След малко поглеждам зад мен, никой не ме следва. Всички са ударили напряко и в ляво, щом така смятат че е добре да минават. После се оплакват, че са мокри и било гадно през тревата и мочура. Сух съм и вода си пийнах. Събрали сме се пред другия паметник отново.
Продължаваме по пътеката, но накъде. Може да се мине пред или зад паметника на югоизток леко надолу по склона и в гората, на дясно е когато си срещу него, леко в диагонал напред. Малко трудно се забелязва в началото накъде е точно. Има маркировка, а после и пътеката си личи. Подсича се върха от юг, след което се излиза на седло и дълги, тесни поляни по билото на изток. До гората от запад има беседка и чешма.
Местото е пак кръстопът, в дясно е за някое от селата наблизо, но съм забравил името му, има си табела. Ние сме напред и на изток по билото.
Пътеката личи, влажно и пясъкливо място, почти равно, с леко спускане. Преминаваме покрай нещо което прилича на подслон, от дървета, но са покрити с пръст, като землянка в склона. Стефан се отбива да го заснеме. Пред мен са забелязали следа от лапа на мокрото в пясъка, предполагаме, че е на мечка, но не сме сигурни. Отново се документира. Преди няколко дни и към Велийца или Черешка пак бяхме забелязали такива следи.
Продължаваме още малко на изток, след което рязко завиваме на север. Почти веднага, нов рязък завой в дясно на изток и стръмничко спускане. Задаваме си въпроса, защо така? Долу ни става ясно, сечем напряко дълга серпентина на пътя. Той сега продължава да слиза на юг, завива на изток и пак върви на там по-ниски билни поляни, приличащи си с тези преди тях. По средата на едната и при самотно дърво, пътя на изток се изоставя и се завива рязко в дясно на юг. Дори трябва да се слезе малко и на запад.
Достигайки гората и склона се нагазва в мочурливо място, начало на река.
Избягваме калта и водата заобикаляйки, обхожда се. Пътеката е през гората по склона от изток и се спуска надолу. Отначало плавно, а после си е доста стръмно. На места е добре, но пак има вода, кал и изровено от водата. На края преди да се излезе на откритото всичко е гарнирано и минирано от крави, идеално приятен вариант за достигане до нещо си. На който не му харесва да не ходи по гората, всичко може да се очаква в нея.
Явно е, че наближаваме х.Орфей, завой на ляво покрай гората по поляната. Хижата, покрай нея, виждаме жена вътре, вдигам ръка за поздрав. През реката по мост и спираме под заслон и с маси, като кафе - заведение. Отдих.
Часа е към 11:30, смятаме да починем половин час. Излиза и жената-хижарката е. Питаме какво могат да ни предложат за хапване. Готвено няма. Обаче има магазин-лафка в постройката отсреща. Събули сме се и боси до там да пазарим, главно вафли-морени, десертчета-пасти и кола.
Отпочинали и заредени с енергия, чорапи, обувки и крачоли-гети почти сухи, после и нацяло, потегляме по асфалта на юг-изток. Отново сме надолу и от ляво на река, както беше и сутринта. Асфалта е добър, стар но запазен. Има нови хубави и съвременни къщи-вили и други постройки, стопански сгради, гаражи, авто-сервизи, дърводелни, кошари. Други са стари, но запазени, стопанисвани явно добре, а има и рушащи се, паднали.
Така е до разклон на дясно и през реката, май за Борино да беше на там. Ние не сме в нея посока, продължаваме си по пътя, пак от ляво и покрай реката. Асфалта вече е изровен на места и си личи, че не се използва. Пак си има чешми и хубави заслончета, или само пейки. Склоновете са по-високи и каменисти, стръмни отвесни на места. Като в ждрело сме, пътя е затрупан, а на места отвлечен или затрупан от свлачища, останала е пътечка само между камъни, чакъл и пръст, пясък или глина. Разбираме, че вече сме навлезли в резервата Кастраклий. Отварят се хубави гледки към скалите, склона тук и оттатък, както и високо нагоре към небето. Зяпаме ще ни се изкривят чак вратовете. Приятното и леко спускане все пак си има и край.
Изминали сме навярно повече от 2/3 от целия път между хижата и Тешел. Така го преценявам после. Прехвърляме се по мост на другия бряг и започва изкачване през свлачище, после пак асфалт и отново се повтарят. Вече сме се вдигнали, доста високо горе, по средата сме все пак някъде. Гледки по друг начин и ъгъл, напред и назад по ждрелото, горе и надолу. Завой по склона на юг, отваря се гледка на изток, север, юг, водослив.
Мястото вече ми е познато, миналата година бяхме тук със семейството. От високото добре се виждат пътищата по които минахме тогава. Красиво.
Кричимска река поема притоци от запад и изток. Виждат се постройките долу, там ще трябва да слезем. Малко по асфалта още на юг, а после се спускаме доста стръмно по пътека сечаща серпентините директно долу.
Това, че асфалта по който дойдохме не се поддържа си го обяснявам с липсата на средства, но е и вероятно защото минава през резерват. Все пак не смятам, че ще са необходими кой знае колко много пари да се оправи. Така навярно би привлякло повече посетители, а има какво да се види.
Излизаме отново на него малко преди разклона му и близо до язовирната стена и ВЕЦ-а, Тешел. Отиваме и до там да видим близо е 100 до 200 метра нагоре. После са около 500 м. надолу до разклона на пътя, по асфалта.
Тук може да се продължи по пътя за Ягодина или по този за Триград. Ние вече сме го обсъдили по втория по късия ще е. Въпроса е на север към заведението край пътя за обяд ли да отидем или към хижата на изток. Пак залагаме на по-малкото ходене, а в случая ни е и по пътя точно напред. До Триград имаме към 12-14 километра, около 3-4 часа път ни чака все още. Сега е вече 14:30 и сме доста гладни и уморени, възползваме се от хижата.
Отнема ни доста време, докато си поръчаме, приготвят и консумираме всичко каквото сме си избрали. Всъщност си беше цяло мега-угощение. Аламинути, скара, яйца, миш-маш, гледаме да е нещо ставащо по-бързо. Бира и кола от бюфета веднага и се настаняваме от вън на масите и сянка. Дори и да ни бе планиран и по заявка обяда, пак щяха да отидат 1:30ч. за всичко това, както се получи. Починахме и хапнахме доволно, преядохме.
Тръгваме към 16 ч. пече и по асфалта нагоре, уж е леко и плавно, а тежи. Все пак добре ни се отрази почивката, иначе съвсем щяхме да се уморим. Насочиха ни, препоръчаха и къща за гости за нощувка вечерта в Триград. Желанието за приемлива цена, включваща и изпирането на дрехите, бе прието. Така вече оставаше само да стигнем до там, по-навреме.
Пътя нататък ми е познат, но едно е с кола, а съвсем друго пеш, друга си е тръпката от цялата красота на местата през които минаваш и виждаш.По пътя се минава покрай и през махали, ниви, ливади, рибарници, кошари. Има доста заведения, места за почивка с чешми и беседки, стават за подслон. Голямата красота обаче си остава ждрелото на реката, скалите.
Още след първия завой започват, заведение, чешма и беседка, красиво. Нататък след следващите завои махали с накацали по склона къщи. При и покрай реката изградени нови и преустроени от стари къщи заведения. На някои всичко изглежда красиво и хармонично, другаде лъскавото дразни.
Правим кратки почивки на половин час, че се набиват краката по асфалта. Слънцето вече не е така силно, а и доста често сме в сянка от склоновете.
Навлизаме в ждрелото и почти го изгубваме „ Райчо”. Колоната се дели, разкъсва Павел и Косьо са все по-често доста напред. Настигаме ги като се спрат да починат при чешма и пейки, вече след втория час. Преди тунела и пещерата дръпнаха доста напред, но се разбрахме да ни чакат на хижата.
Четиримата се движим почти заедно,но на значително разстояние един от друг, като си разменяме местата. Получава се редуване отпред, посредата и в края. През тунела палим челниците и изчакахме да няма и да не се чува да идват коли от някъде, тогава минаваме. Стана добре и без инциденти.
Към 19ч. спираме за почивка по-дълга при пещерата, дори похапваме по нещо за сила. Всичко вече е затворено и няма никой тук. Не след дълго обаче се появява служителка с кола, явно и трябва нещо, взема го и си тръгва. Малко след това потегляме и ние, отпочинали вече, но не съвсем.
На финалната права сме вече, музея на мечката, музика и шум до дупка. Завихрил се е голям купон-банкет, не е сватба, но е голяма олелия и коли.
На разклона за хижата се събираме всички заедно, ние на ход без да спираме там. В селото продължаваме по асфалта към центъра нагоре. За къщата май трябваше да завием в ляво и по дървения мост през реката. Объркване, но всъщност добре че стана така. Успяхме да си на пазарим от магазин в центъра продуктите които ще ни са необходими за утре. Забавяме се малко, защото се чудим дали да не останем в друга къща която ни предложиха. Цената и това което предлагаха не ни устройваше.
Минава 20 часа докато се върнем обратно и преминем реката по римския мост, за да стигнем до къщата, дори стана и 30. Хазяйката ни пресрещна. Настаняваме се, всичко е отлично. Минаваме през банята и е добре че има на всеки етаж става бързо. После дрехите ни в пералнята, с тях повече не се занимаваме. В къщата е настанено и семейство с дъщеря, поделяме си с тях трапезарията и камината. Приготвяме си и консумираме вечерята. Скарата работи на пълни обороти, няма празно място, сваляш, поставяш. С Косьо удряме и по някоя глътка ракия за аператив, само ние сме баш пиячите. Бирата не се брои, но и тук само щерката се включва за адет.
Отново има събрани доста гъби от различни видове, повечето ги намериха Павел и Стефан по пътя към х.Орфей, след това май не отрязоха други. Сега малък спор с хазяйката, не дава да ги правим, да не са отровни нещо. Вярно права си е жената, гости сме в нейната къща. Гарантираме че са ядливи манатарки, сърнели, печурки. Приготвят ги момчетата.
После всички си хапваме и от тях. Приятно прекарана вечер. До 23ч. сме легнали.
Времето не е от приятните, не е студено, но е облачно и мъгливо, готово да завали всеки момент. Дъждобраните са ни все под ръка, най-отгоре. Пътя ни продължава, като се застане срещу портала на горското в дясно. Надолу по пътя, покрай помпена станция и водоем.
Подминаваме ги и започва да ръми. Обличаме дъждобраните, неприятно и е задушно с тях. Включваме и нашата машинка, за този участък до х. Орфей няма трак и ще е добре да запишем такъв. Маркировка си има, по-рехава е, но се следва.
Вървим все по хубав газен черен път, става и за висока лека кола. Пътя се вие покрай река, основно в ляво от нея, пресякохме я под помпената станция. Не знам дали тя не е и тягова ел. станция, трафопост, на такава я оприличавам, а може и ВЕЦ да е. По карта и описание този дол го дават да е Черни/Катран-чов/.
Приятен и хубав, лек преход за началото на деня, с плавно спускане. Трябва да изминем към и над 8 км. по пътя и тогава да се отклоним. Като време отнема около 2 часа. Само да не е лошо времето както сега. Обаче има изгледи да се оправи, дъжда намаля и облаците се разкъсват, дано.
Като достигнем до чешма, или заслон покрай пътя въвеждаме и техните координати. Така всяко нещо беседка, постройка и отклонение са въведени. Жалкото е че тези данни ни изчезнаха от компютъра и не можем пак да ги възстановим. Останаха все пак снимките от тези места. Времето се оправя.
Около 9 ч. достигаме до открито място с изоставени къщи и постройки, има и чешма. Почивка. Разбрали сме се на 2 ч. да правим по-дълга такава до 30 минути. Кратка закуска, има нужда от енергия. Напича, сухо е тук-там, има места, където дори може да седнеш. Дано извадим късмет с времето пак. Това да е било лошото само в началото. Получи се, вече не ни валя после.
С Павел тръгваме първи напред, щерката малко след нас. На метри към 200 по-долу, има друга чешма, въвеждаме координатите. Чуваме, че ни викат да се върнем. Изпуснали сме отклонението явно. Хайде обратно. Явно тези къщи и постройки са били, горското в Катранчов дол и тук е и разклона. По пътя в дясно и по мост през реката. Местото е и водослив.
От запад и зад нас само до реката има беседка и чешма, място за почивка.
Да се има в предвид това, от нас и тези които ще искат да ходят тук по тези места. Пресичаме през вада и мочур към склона, но не е верния път на там. Трябва да се върнем обратно и по тревясъл и едва личащ си път да се прехвърлим през мост по диагонал насреща към склона на изток. Тази река и приток на тая по която вървяхме до сега пак ни остава от ляво.
Само че вече няма да слизаме, а ще се изкачваме. Отново не съвсем ясно маркиран разклон. Пътеката, точно нашата е най-обраслата, непроходима. Това ни е ясно, когато е хубава ни обхващат съмненията дали е вярната. Щом е с храсталаци и паднали дървета е най-вероятно точната. Стефан и Косьо дори не се върнаха а прецапаха направо през реката от запад на изток и през високата трева и храсталаците. В началото качването е леко, плавно през храсти и се навлиза в гората, където пътеката вече си личи.
Маркирано е и се следи, но не е лесно. Постепенно наклона се увеличава. Завива се по дерето на изток, като се прехвърлим на западния му склон от място, като тераса, седло, превал, но в ниското все още. Нагоре на няколко още места се прехвърляме ту по тревясъли, ту по чисти и добре личащи си черни пътища. Мокро и влажно е слънцето не го огрява мястото, пада се от север. Вода тече по пътя трябва да се надкрачва и заобикаля, другаде е кално и трудно се върви трупа се по подметките, а има и висока трева на места, като е и заблатено и мочурливо. Това всичко и е на качване, нагоре.
Набирането на височина сякаш няма край. Почиваме за кратко и въздух на крак, мокро няма къде да седнеш. Изкачването е на завои и на стъпала на югоизток по склоновете по-скоро, отколкото да е на серпентини, няма такова завъртане. Все пак се вдигнахме много и доста вече, постепенно намаля стръмното. До тук на 2-3 пъти се мокрим краката и успяваме да изсъхнем отново. Най-сетне просветлява и излизаме от гората на поляни и открито, до паметник в дясно от нас. Това ще е местността Паметниците.
За момента бях първи, водя. Продължавам по едва личащ си път в тревата, малко под границата с гората, през поляните и склона от запад. Покрай 2-3 самотни дървета и към чешма с дълги корита на юг, за да избегна мочура. Пред тях по пътя и по-високото да завия на изток и насреща към другия паметник. След малко поглеждам зад мен, никой не ме следва. Всички са ударили напряко и в ляво, щом така смятат че е добре да минават. После се оплакват, че са мокри и било гадно през тревата и мочура. Сух съм и вода си пийнах. Събрали сме се пред другия паметник отново.
Продължаваме по пътеката, но накъде. Може да се мине пред или зад паметника на югоизток леко надолу по склона и в гората, на дясно е когато си срещу него, леко в диагонал напред. Малко трудно се забелязва в началото накъде е точно. Има маркировка, а после и пътеката си личи. Подсича се върха от юг, след което се излиза на седло и дълги, тесни поляни по билото на изток. До гората от запад има беседка и чешма.
Местото е пак кръстопът, в дясно е за някое от селата наблизо, но съм забравил името му, има си табела. Ние сме напред и на изток по билото.
Пътеката личи, влажно и пясъкливо място, почти равно, с леко спускане. Преминаваме покрай нещо което прилича на подслон, от дървета, но са покрити с пръст, като землянка в склона. Стефан се отбива да го заснеме. Пред мен са забелязали следа от лапа на мокрото в пясъка, предполагаме, че е на мечка, но не сме сигурни. Отново се документира. Преди няколко дни и към Велийца или Черешка пак бяхме забелязали такива следи.
Продължаваме още малко на изток, след което рязко завиваме на север. Почти веднага, нов рязък завой в дясно на изток и стръмничко спускане. Задаваме си въпроса, защо така? Долу ни става ясно, сечем напряко дълга серпентина на пътя. Той сега продължава да слиза на юг, завива на изток и пак върви на там по-ниски билни поляни, приличащи си с тези преди тях. По средата на едната и при самотно дърво, пътя на изток се изоставя и се завива рязко в дясно на юг. Дори трябва да се слезе малко и на запад.
Достигайки гората и склона се нагазва в мочурливо място, начало на река.
Избягваме калта и водата заобикаляйки, обхожда се. Пътеката е през гората по склона от изток и се спуска надолу. Отначало плавно, а после си е доста стръмно. На места е добре, но пак има вода, кал и изровено от водата. На края преди да се излезе на откритото всичко е гарнирано и минирано от крави, идеално приятен вариант за достигане до нещо си. На който не му харесва да не ходи по гората, всичко може да се очаква в нея.
Явно е, че наближаваме х.Орфей, завой на ляво покрай гората по поляната. Хижата, покрай нея, виждаме жена вътре, вдигам ръка за поздрав. През реката по мост и спираме под заслон и с маси, като кафе - заведение. Отдих.
Часа е към 11:30, смятаме да починем половин час. Излиза и жената-хижарката е. Питаме какво могат да ни предложат за хапване. Готвено няма. Обаче има магазин-лафка в постройката отсреща. Събули сме се и боси до там да пазарим, главно вафли-морени, десертчета-пасти и кола.
Отпочинали и заредени с енергия, чорапи, обувки и крачоли-гети почти сухи, после и нацяло, потегляме по асфалта на юг-изток. Отново сме надолу и от ляво на река, както беше и сутринта. Асфалта е добър, стар но запазен. Има нови хубави и съвременни къщи-вили и други постройки, стопански сгради, гаражи, авто-сервизи, дърводелни, кошари. Други са стари, но запазени, стопанисвани явно добре, а има и рушащи се, паднали.
Така е до разклон на дясно и през реката, май за Борино да беше на там. Ние не сме в нея посока, продължаваме си по пътя, пак от ляво и покрай реката. Асфалта вече е изровен на места и си личи, че не се използва. Пак си има чешми и хубави заслончета, или само пейки. Склоновете са по-високи и каменисти, стръмни отвесни на места. Като в ждрело сме, пътя е затрупан, а на места отвлечен или затрупан от свлачища, останала е пътечка само между камъни, чакъл и пръст, пясък или глина. Разбираме, че вече сме навлезли в резервата Кастраклий. Отварят се хубави гледки към скалите, склона тук и оттатък, както и високо нагоре към небето. Зяпаме ще ни се изкривят чак вратовете. Приятното и леко спускане все пак си има и край.
Изминали сме навярно повече от 2/3 от целия път между хижата и Тешел. Така го преценявам после. Прехвърляме се по мост на другия бряг и започва изкачване през свлачище, после пак асфалт и отново се повтарят. Вече сме се вдигнали, доста високо горе, по средата сме все пак някъде. Гледки по друг начин и ъгъл, напред и назад по ждрелото, горе и надолу. Завой по склона на юг, отваря се гледка на изток, север, юг, водослив.
Мястото вече ми е познато, миналата година бяхме тук със семейството. От високото добре се виждат пътищата по които минахме тогава. Красиво.
Кричимска река поема притоци от запад и изток. Виждат се постройките долу, там ще трябва да слезем. Малко по асфалта още на юг, а после се спускаме доста стръмно по пътека сечаща серпентините директно долу.
Това, че асфалта по който дойдохме не се поддържа си го обяснявам с липсата на средства, но е и вероятно защото минава през резерват. Все пак не смятам, че ще са необходими кой знае колко много пари да се оправи. Така навярно би привлякло повече посетители, а има какво да се види.
Тук може да се продължи по пътя за Ягодина или по този за Триград. Ние вече сме го обсъдили по втория по късия ще е. Въпроса е на север към заведението край пътя за обяд ли да отидем или към хижата на изток. Пак залагаме на по-малкото ходене, а в случая ни е и по пътя точно напред. До Триград имаме към 12-14 километра, около 3-4 часа път ни чака все още. Сега е вече 14:30 и сме доста гладни и уморени, възползваме се от хижата.
Отнема ни доста време, докато си поръчаме, приготвят и консумираме всичко каквото сме си избрали. Всъщност си беше цяло мега-угощение. Аламинути, скара, яйца, миш-маш, гледаме да е нещо ставащо по-бързо. Бира и кола от бюфета веднага и се настаняваме от вън на масите и сянка. Дори и да ни бе планиран и по заявка обяда, пак щяха да отидат 1:30ч. за всичко това, както се получи. Починахме и хапнахме доволно, преядохме.
Пътя нататък ми е познат, но едно е с кола, а съвсем друго пеш, друга си е тръпката от цялата красота на местата през които минаваш и виждаш.По пътя се минава покрай и през махали, ниви, ливади, рибарници, кошари. Има доста заведения, места за почивка с чешми и беседки, стават за подслон. Голямата красота обаче си остава ждрелото на реката, скалите.
Още след първия завой започват, заведение, чешма и беседка, красиво. Нататък след следващите завои махали с накацали по склона къщи. При и покрай реката изградени нови и преустроени от стари къщи заведения. На някои всичко изглежда красиво и хармонично, другаде лъскавото дразни.
Правим кратки почивки на половин час, че се набиват краката по асфалта. Слънцето вече не е така силно, а и доста често сме в сянка от склоновете.
Навлизаме в ждрелото и почти го изгубваме „ Райчо”. Колоната се дели, разкъсва Павел и Косьо са все по-често доста напред. Настигаме ги като се спрат да починат при чешма и пейки, вече след втория час. Преди тунела и пещерата дръпнаха доста напред, но се разбрахме да ни чакат на хижата.
Четиримата се движим почти заедно,но на значително разстояние един от друг, като си разменяме местата. Получава се редуване отпред, посредата и в края. През тунела палим челниците и изчакахме да няма и да не се чува да идват коли от някъде, тогава минаваме. Стана добре и без инциденти.
Към 19ч. спираме за почивка по-дълга при пещерата, дори похапваме по нещо за сила. Всичко вече е затворено и няма никой тук. Не след дълго обаче се появява служителка с кола, явно и трябва нещо, взема го и си тръгва. Малко след това потегляме и ние, отпочинали вече, но не съвсем.
На финалната права сме вече, музея на мечката, музика и шум до дупка. Завихрил се е голям купон-банкет, не е сватба, но е голяма олелия и коли.
Минава 20 часа докато се върнем обратно и преминем реката по римския мост, за да стигнем до къщата, дори стана и 30. Хазяйката ни пресрещна. Настаняваме се, всичко е отлично. Минаваме през банята и е добре че има на всеки етаж става бързо. После дрехите ни в пералнята, с тях повече не се занимаваме. В къщата е настанено и семейство с дъщеря, поделяме си с тях трапезарията и камината. Приготвяме си и консумираме вечерята. Скарата работи на пълни обороти, няма празно място, сваляш, поставяш. С Косьо удряме и по някоя глътка ракия за аператив, само ние сме баш пиячите. Бирата не се брои, но и тук само щерката се включва за адет.
Отново има събрани доста гъби от различни видове, повечето ги намериха Павел и Стефан по пътя към х.Орфей, след това май не отрязоха други. Сега малък спор с хазяйката, не дава да ги правим, да не са отровни нещо. Вярно права си е жената, гости сме в нейната къща. Гарантираме че са ядливи манатарки, сърнели, печурки. Приготвят ги момчетата.
После всички си хапваме и от тях. Приятно прекарана вечер. До 23ч. сме легнали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар