неделя, 19 март 2017 г.

10 ден - х. Свобода - Родопското конче - Аква тепе  - х. Сини връх 


на Челници




       Сутринта тръгваме към 7 ч., че и по-късно, обратно към асфалта, пътя е до хижата, но иначе свързва с. Манастир - с. Давидково.


    За към половин час стигаме до разклона който е от изток на върха, подсича го от север, по пътя поне на 3 места има чешми, пейки и беседки.






     Превала да е "Орела" след чешма със зайчета, това съм запомнил от там се отклонява пътеката. Мисля че тук беше и стръмничко спускане през гората да се секат серпентините  и завоите на асфалта и пак на него, като отново по - на изток и в дясно се слиза на асфалта по-леко, а не на пряко. Излизаме на нов разклон и превал, за чешма не си спомням, но се отива към кошара и е по откритото, има и малко заблатено в ниското, но е малко и се минава лесно.







     Следващата равнинка към върха Гробе /Солището/ е антената, преди да се излезе към кошарата под него в ляво е трудно за преминаване, добре, че имаше рязани клони от клек, преди това, че се връщахме да ги взема. Хвърляхме ги в локвите, за да минем, няма и как да се заобиколи, много е далече към върха и от там да се слезе.




     На вярно може и така да е пак във водата.  На татък се хваща черния път малко  под билото от север. Срещаме трактор, има две чешми по склона + 1 не течаща. При следващия превал вече се върви по билото, дори малко от юг. Тук има малко ниски борчета и клек. До тук е все открито с отделни ниски дръвчета и храсти в страни от пътя. Определено се слиза, отхвърлят се доста километри, тук маркировката е оскъдна на места, но я има все пак. 
    Слизаме на нова седловина, равното на север място, поляни е блатисто, то се пресича по високата си част от юг. В дясно има постройки - мястото Прелеза, на там е билото Каракулас, на долу превала за Кончето и пътеката за х. Боровица. Оригинала е в ляво по склона към друга чешма, която се вижда.







     Тук се навлиза в гора вече, но по пътя отново е доста водно, на места и кално, но това е само в началото за около 15-20 мин. Слизането е доста и от няма и по-малко от час, почти без гледки има на 1 място в началото вода, по пътя в гората виждаме и лека кола фолцваген голф. Доста е докато слезем до превала, това е прелеза с чешма, пейки и паметници и много мравки. Тук правим почивка, похапваме малко бисквити. Още слизане по пътя, чакълиран на запад и при пътни знаци се отклоняваме още по-стръмно с 2-3 серпентини. Слизаме до най-тясното място, то е ръб и отива да е Кончето, чак след това започват скалите, но там вече е по-широко. Спора е кое по точно е Кончето. От начало е гора и открито, пак гора, на горе е все е все открито и все скали.




     Тук Стефан и Руми са по ръба в ляво, а ние с Яни по пътеката в дясно. Личи си, че е правена от човек, май още от римско-тракийско време. На места има срутване и е доста тясно, около 1/3 по пътя виждаме Руми и Стефан горе, после ги губим.



      Сравнително бързо за 30-40 мин. излизаме от север на поляни и превал. Почиваме си доста време. Яни води и записки. Нашите хора ги няма. Качвам се на горе да ги търся, първо в ляво към и над пътеката от която излязохме, после чак на горе на най-високите скали. Явно някъде сме се разминали, чувам ги да викат зад мен и бързо се спускам на там. Пътеката върви малко западно от билото, което е на север тук. Добра е с отклонения, май в ляво, бързо излизаме на Аква тепе и ловната хижа. Там е пасище и ливади, има и чешма. Спираме за обяд.




      Гората се е променила вече, повечето са дъбове, върха е на северозапад, а ние го подсичаме от югоизток. На татък е пак по западен склон, но има излизане от изток и минава по билото с отделни места по откритото с гледки, като прозорци.


   Има отделни скални групи, които са много красиви, кое е Плоската скала, Момин камък /връх/ или Инкая. Преди един от тях  почваме доста разговори по телефона с Били. Това ни бави доста, минаваме, чакаме. Постройка, човек - ловджия. После, чакалото и прасетата и бариерата и превал с кръстопът от запад.












    Продължаваме пак по западния склон, по същия газен, черен коларски път. След известно време излизаме към гаражи, следват хубави постройки, вила, явно е на ловното с беседка и чешма. Същия ловджия ни чака да минем, след нас тази вечер се подготвят за лов. Отново чакало и кръстопът, превал и отново на запад. Казаха ни като стигнем голяма скала и се завива на дясно и пак почти на обратно и на горе. Точно така излезе, на разклона при скалата си има маркировка.










      Минава се само под скалата, отначало наклонът е плавен, постепенно се увеличава и става много стръмен, директно на горе, приближава 70 градуса. Сега е газен, има сечище и е лесно, но когато обрасне ще е още по-голяма мъка. За сега това е най-стръмното място, което сме виждали.  Почти до горе и чак тогава подсичаме върха от север към превал, седло  от изток, доста широка поляна, мислим дали стигнахме "дългата". От ново в гората, тук сякаш не е минавал човек, но си личат на места стъпки, явно "бързаците" са минали. 2 или 3 дерета по склона и на нов превал и поляна, но не е дълга марките се губят, но има стрелки с оранжев спрей, гледаме тях, верни са.






     Пак има стръмничко качване по склон, ребро и открито, като поляни, малко през гората и на друг превал. Това е все обрасло, след това вече пътя се отваря в гората, прехвърляме се от юг през превала и излизаме вече на открито и по билото. Е те ти "Дългата поляна" и нова височина отпред. Ще я качваме ли преди здрач.? И сме вече доста уморени. Подсича се, остава ни в дясно, би трябвало да е от юг, а ние от север да сме, сякаш вървим на запад, на обратно, може да е само завъртане на момента. В гората по склон и чакълиран път, камъни изровени от дъжда. След известно време  и фарове, виждат се светлини на селата, после се губят, сега са отново от ляво и сякаш са много близко, но не са. Зрителна измама е.





Вървим към 40-50 мин. все по този изровен път в камъните, неприятно си е, а и тъмното още повече, нищо че е на спускане и с плавен наклон, дори е по-неприятно. На края някъде към 22 ч. виждаме светлини от дясно и май Яни е някъде на зад, след последния завой светлината от челника и не се вижда. Доста е обрасло по пряката пътека от пътя към хижата. На челници изтървахме отбивката, някъде с/у хижата даваме на пряко. От вътре ни посрещат, очаквали са ни. Павката и Косьо са там, оставам раницата и тръгвам да посрещна Яни, по пряката пътека, тя също току що е подминала отбивката, по бързо излиза на нея, като се насочва към мен. Стефан я подкрепяше до предпоследния завой, но накрая вече силите и не стигаха и почиваше все по често, явно се е разстроила и психически и отпрати Стефан да върви напред. Веднага ни настаняват. Яни повече не слезе в столовата и се разбрахме утре по-рано от 10 ч., че няма да тръгваме, ще и дадем почивка. Разговаряхме за това, долу в столовата петимата на вечеря, доста уморени и по изнервени бяхме, Стефко също. 
    Павката и Косьо искаха да тръгнем отново рано, да не се бавим. Това ми се искаше и на мен и на Руми, но виждахме какво е състоянието на Яни, затова и казах заедно сме тръгнали и заедно ще завършим, просто още малко почивки трябват. Смятах, че Павката и Косьо може да се отделят и тръгнат рано, но се съгласиха, че ще вървим заедно. Въпреки че отново в края на деня, когато ние си давахме все по-често почивки, те ни оставяха и дръпваха напред, но не чак толкова много, понякога ги виждахме напред, по-често ги губехме, но си личеше на места, че са минали, оставяха следи, които разпознавах доста добре вече. Удряме душ, дори и изпирам и се бръсна, последна хижа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...