неделя, 19 март 2017 г.

13 ден - 07.08 - с. Орлово - без Книжовник - Долно войводино - Царева поляна - Кладенец - Лясковец








         Сутринта от селото тръгваме с водач, местно момче, гъбарче. Било в нашата посока и ни води. От кметството и чешмата под него, насреща и на юг по склона и улицата изкачваме улицата на югозапад, преди края завиваме по черен път и през гората на юг. Изкачваме баира и сме вече по черен път през гората с леко спускане на югоизток. Излизаме при лозов масив, по път през него към горния му ляв край. Леко качване и границата на гората. Пътя продължава направо през нея и леко на долу на слизане. Добре, че срещнахме трактор и тракторист, да ни каже, че другите бяхме поели на дясно, въпреки че момчето, като ни остави при лозята ни обясни.



    На превала малко под него от юг виждаме голям, хубав, див заек, помислихме го за куче. Пътя е хубав, дори чакълиран. Слиза към село, стопански двор, кравеферма по неговия западен край, към кантара и официалния му вход. Има кучета, пазим се, жената от кантара, след входа в ляво кравар с към 70 крави, в дясно от запад пчелин, вади се мед и човека ми дава. По заприказвахме се с тях, разделяме си го.




    В ниското пресичаме път, асфалт, после се качваме право на горе към селото по улицата. Завиваме в ляво на изток и да излезем на откритото и ожънатата нива. Трябвало е още малко на ляво да излезем. Отново ни упътва местен тракторист. По диагонал през ожъната нива излизаме на спирка и жп. линията.





      Доста е обрасло, запустено и разрушено към село Царева поляна вече по асфалта, но е по скоро останки, чакълирано изкачване, като баир и тогава влизаме в селото от северозапад и се спускаме към центъра му на дясно, покрай останки от училище, читалище към магазин, преди това нещо като битак. Пазарим от магазина и си почиваме.







     Продължаваме по пътя на горе и юг, завиваме към края на югозапад покрай чешма и дърво и с плавен завой през, по път в нивите, на юг, почти равно. Дори си е слизане. Пресичаме рекичка, после и друга, налага се и да газим.




     През лозови масиви, пак тракторист ни упътва на къде да вървим. Караме го по GPS, карта, компас и описанието. Постепенно набираме височина в полу обрасър с храсти склон. Водослива го минахме, 1 водоем, 2 такъв, май още два имаше по нагоре, отидохме сякаш доста на запад, дали не трябваше да е па в ляво на изток, но пътя така си върви, нагоре покрай нивата, към границата с гората от север.





     Вървим след завой на изток покрай нея, пред дерето, пътя едва личащ завива в гората и по диагонал на югоизток. За кратко само прехвърляме билото и сме от юг срещу ниви. На изток отново по път и по билото и по границата с гората. На югоизток има характерен висок баир, обрасъл с гора, има и лозя. 
     Спускаме се към дерето, под него и качваме на североизток, изток през лозята. Излизаме на билото и превал с асфалтов път от Стамболово - Поповица. Ремонтират го, уширяват го. Стана доста горещо и е време за обяд, спираме за почивка.  На изток се е за облачило, много черно, святка, гърми, наближава към нас. Дано се размине, но не.




    Дали сме хапнали по филия с нещо и задухва силно и прикапва, прибираме на бързо всичко и към бивак, лагер на работниците по пътя на север и кръстопът с черен изток, запад и границата с гората. 2,3 коли, багер, склад и каравана. Пробваме склада, колите, багера - заключено.  Май ще се крием в бетонните тръби, за по сухо или сигурно. Последна пробваме и караваната. Става, отключена е, вмъкваме са бърже вътре, няма никой. На вън вече се излива и вятъра, на право подхвърля караваната, но ние сме на сухо. Духа много силно, гърмя, трещя и се изля потоп. Към 2 часа стоим  вътре, почиваме си и говорим за пътя до тук и края. По спира, идват хора, време е и ние да тръгваме, няма дъжд. Разговаряме с охраната, няма проблеми със само настаняването ни там. След дъжда хич не се ходи по черни пътища, по обиколно, но да е по асфалт.



       Стефан, Яни и Руми са за по черния път, Косьо и Павката тръгват по асфалта. Ние чак сега обядваме навън при тръбите и тогава чак тръгваме, от шосето на изток по черен път и границата с гората. Тук е що годе добре, трева и височко, не е чак толкова кално. Навлизаме, пресичаме гората и едва личащо си билце с превал. От изток са си вече само ниви, слънчоглед, почти равно и леко на горе, виждат се някакви къщи, явно селото е оттатък хълма.



     Тук вече е голямото джвакане, локви, кал до уши, почти изгазваме и току пред селото подметката на сандалетата се отдяля почти изцяло, само на петата се крепи. Избързвам напред да стигна здраво място на асфалта. По него завой на юг към селото. Още в началото 2-3 къща и пейка, спирам до къща, има две жени под верандата и питам за чешма да се измия и преобуя. Добре, че имам чисто нови, дълбоки обувки в резерва. Настигат ме и другите. Измиваме се, преобувам се и прибирам сандалите, единия е здрав. Слизаме към центъра и магазина.



         Целта за деня с. Лясковец е насреща, под баира.



     След селото по високия  баир от изток, продължаваме слизането по асфалта. Отклонението е след 2 мост и вече е само на горе. В началото му веднага пресичаме река по брод. На татък е трева към превал, праг, стъпало, отново по равно камъни, скали. Там почиваме. След тях зеленчукови градини, деренце и голяма чешма, място за пикник.








Следва ново плавно качване към асфалта и селото по тревата. Завой на изток и отново на юг и на горе, вече по улиците на селото.  Косьо и Павката са намерили заслон, но е най на високото при антените на селото, има теке и сме до там. В центъра спираме за малко.








Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...