неделя, 19 март 2017 г.

9 ден - Пампорово - Рожен - х. Момчил Юнак - Хайдушки поляни - х. Преспа - х. Свобода -Текето




       Сутринта закуската за 3-ма е платена с нощувката - пакетно. Можехме да тръгнем и по-рано, но се възползвахме да закусим, а и си е нормално евтино. В 7 ч. сме в столовата или 7:30 да е било. Вземаме си яйца за из път - варени. 



        Тръгваме към 8 ч. по асфалта на долу към превала, центъра, автобусната спирка на курорта, има маркировка. От там в дясно и още по-долу, може и по асфалта, но има пътечка за напряко през гората, пред друга почивна база и хотели, станции, на асфалта пак като превал, леко на горе и на североизток и към други почивни станции, бази на височина, заобикаляме ги в ляво и след, зад тях от изток, поемаме на долу по черен път в същата посока, по северен склон в гората. 



    За около час излизаме отново на превал и асфалт, седловина - дават го пътя за с. Проглед - с. Левочево. Следва ново изкачване по откритото и в гората.




    Минаваме 2-3 връхчета и отново на асфалт и седловина към Рожен и обсерваторията, има и хотел. Прехвърля се баирче и на следващото седло асфалта е в ляво за обсерваторията, а ние сме по черни път по в дясно. Постепенно се набира височина. Там където започва стръмното изкачване, спираме за почивка. До тук за около 2 ч. Срещаме голяма група туристи, май от Бургас бяха. Стръмно на горе по склона и на серпентини, сече се пътя и по него се прехвърляме от западен на източен склон. Слизаме на нов превал и асфалт и пак на горе по черен път, покрай катун и над основи на разрушена сграда /мандра/ по откритото.





















        После по източен склон покрай единични постройки, чешма и параклис достигаме до х. Момчил юнак. Новата сграда има вход от север, но лицето е от юг. Не влизаме, а можехме, но не знаехме, че е работила. Обядваме отпред, не ни пуснаха вътре, но и не казаха пък, че работи. Като се нахранихме от нашето, от Косьо и Павката на учихме.





      Кратка почивка на припек и тогава тръгваме отново, пак разделени по двойки, ние сме по средата, Яница и Стефан са зад нас. Първо по пътя в гората, после по открити поляни и по стълбовете до превал от юг. Прехвърляме се уж за северен склон, но заобикаляме, отново от юг.  После вече е в гората от север и слизаме към седлото и превала от юг и запад на Хайдушки поляни. 






     Те и мочурите са на север, заобикаляме ги на изток, по него западен склон на север, завъртаме в гората и пак по поляните на запад и по баира и склона по средата и на север, плавно изкачваме покрай бунгала, бази, хижата, отново почивни бази, по пътя със серпентини завиваме на североизток да наберем височина, в гората, отново има 2-3 слизания и качвания. 






     Докато се излезе на ново седло и открито място, поляни. Малко по-долу с хубава гледка на север и изток, като полукръг, затворен от веригата на планината, високите била на запад и на север е х. Преспа. Спираме за кратко. Косьо и Павката вече тръгват от там. Хижаря с група гъбари, сортират продукцията и си пийват. Черпя ги по глътка от "троянската". Взехме си въздух, кратка почивка, водица и нещо - вафла, бисквити.




      Обратно зад хижата от юг и по склона на запад. Пътеката е почти все в гората с нападали дървета, които искат заобикаляне и прескачане. 



      През тясно и дългичко седло се прехвърляме  по склон от запад на върха. Пътеката е почти хоризонтална, има разклон за с. Манастиро, тук от юг и на следващия от север отново има разклон за там. На 2-3 места има открити места от които се открива гледка и на запад. Завива се от него право на изток, североизток и по хоризонтал и с леко изкачване по северен склон минаваме покрай 2 чешми с пейки в гората.



    Спираме за кратка почивка и отново леко на горе, излизаме на откритото с изглед на север под превал с навързани дебели зелени ленти. На юг до превала и после на изток по склона подсичаме върха от юг и към следващия превал, от него се прехвърляме  от север с подсичане на следващия връх и от там към асфалта преди превал и х. Свобода, която е под върха с гледка на юг, от запад.



    Павката и Косьо са там, хижаря е слязъл до с. Давидково за стока. Има още 5-6 човека, предната вечер е имало хора. Почиваме си, пийвам, Руми хапва. Ние да бяхме там към 18:30, час преди нас са пристигнали бързаците, а Стефан и Яница се забавиха доста поне 1:30 след нас, вече се бях притеснил, че се забавиха много. Павката си прави качамак, а и гъбите които събра ги приготвя отвън на масите и пейките, взехме си кюфтета и бира от хижата. Това стана вече, като се върнахме от върха. 



      Залеза беше към 20:37. Така че към 20 тръгнахме на горе по стълбите, явно по-рано сме стигнали. Бяхме се разбрали аз, Косьо и Павката да нощуваме в хижата и се бяхме настанили и включили телефоните да се зареждат - на М-тел - не. Стаите са хубави дори много в сравнение с други места  и за 10 лв., като се включва и банята, а не да е отделно и тя е на ниво.


     Към върха е направено с пари от ДПС-то и Доган, точно 604 стъпала до горе. С места за почивка на всеки 100 стъпала с беседка и маси, на 50 - само пейка, по средата е има чешма и покрай нея на дървета са окачени, навързани неща.



    Качваме се аз, Стефан, Руми и още една жена от хижата, беше с 2 мъже, но те не искаха. Обикаляме покрай текето горе,  има паметник на Момчил юнак. 






      Върха е обзорен с гледка във всички посоки, само на север е малко ограничено, на долу и на близо и надалеч се вижда. Малко по на долу на изток има и място, като къща, вила за нощувка на върха, който иска, има и печка, заключено е, но ключа е в хижаря. 




      Гледката от върха не може да се опише, трябва да се види, преживее. Само заради това си струва цялото това бъхтене, но всичко беше страхотно. Снимки на залеза точно зад Персенк. Панорамата е запечатана във всички посоки.






Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...