неделя, 19 март 2017 г.

Предговор - Предистория или как се роди идеята

         Всичко тръгна от един разговор през лятото на 2013 г. Вървях по Е-4 със Стефан и Живко за първите 3 дни. Отвори се приказка за това, че Стефко има Е-3, сега прави и E - 4, само E - 8 остава. 
         Може и да я направим, не уточнихме, че ще е точно пък догодина, но се получи все пак. 
         Изкарах с тях до Мальовица. Отпуската ми свършваше, а те си завършиха E- 4 успешно. Прибирам се от там през Самоков и София. Минавайки през първия град се сещам за познат. 
Звъня. „Къде си?”.Отговора. „Приключваме с Е-4, остава ми Е-8, може да пробвам догодина.” Казвам и аз къде съм бил и че също ми се ще по E - 8. Разбираме се, ако има, да сме пак заедно. 

         На ходенията за разчистване при Ришки проход, пак се подхвърли такава идея за лято 2014. Окончателно се навихме и решихме да осъществим похода при строежа на чешмата Мечулица. Яница и Руми приеха и те идеята. Стефан се нае с отварянето на темата за Е-8 във форума. Да определим датата за тръгването се падна на нас с дъщерята. Понеже бяхме на работа. Отпуската ни е предвидена за края на юли и началото на август. Сестрата и брата разполагаха със времето си. Намеренията ни да участваме в СтаРа 100х24, почиваме малко и тръгваме. 

         Своевременно уведомих и приятеля от Самоков, когото държах в течение на нещата. Идва с нас. Така 5 човека бяхме вече сигурни. Отзова се и още едно момче, чрез планинарския форум. 
          За начало избрахме 26 юли, датата на която тръгнахме и на Е-3. Стана случайно, а не нарочно. Съобразихме се с отпуските на двама, да можем да приключим до 10.08, на 11 са на работа. Дори и при някакво забавяне да ни стигне времето. Уговорките са направени. 

          Строго определен план и график за движение няма. На место и в предвид обстановката се решава. Нощувките, тъй като не навсякъде има хижи, когато се налага да бъде на бивак. Програмата за минимално кратко време ще са ни нужни 10, а максимално до 15 дни. 

          Четиримата основни участници и твърди пешаци, вече навярно са познати и нямат нужда от представяне. Яница, Стефан, Руми и моя милост. 
Приятелят от Самоков, Косьо ни бе спътник доста време по Е-3 и завършил го. 
Рекаро-Павката, преди похода се бяхме чували само за уговарянето и в началото. Запознаването стана по време на похода, чак на Юндола. С Велина-Раин се познавахме от СтаРа-2013, изяви желанието да се включи за в началото само, можеше и да продължи, но така бе преценила, че може, това и направи. 

           Предвид липсата на маркировка в Родопите, ползвахме жокер, обади се на приятел. Трак подсигурен от адаша, машинка от Ники-Ексит, но основно ползвахме телефона на Павката. 
Благодарности отново и към тримата, иначе вероятно нямаше да можем да го осъществим. 

Разбрахме се кой както може да се придвижи до Боровец и се съберем за старта от 9 до 9:30 в центъра му на 26 сутринта. Не стана точно така в действителност. 

      Предвид вече събрания опит, доста дълго, слагах и изхвърлях претегляйки всичко в раницата. 
Опис на съдържанието и: 


1.Раница 1 457г. 2.Студоз. яке 552г. храна нож 382г. 
3.Анцунг д. 287г. 4.Спал. чувал 594г. 1.краставици 456г. дж.нож. 84г. 
5.Анцунг г. 367г. 6.Студ.пантал. 319г. 2.домати+каш.597г. канче 87г. 
7.Полар р. 320г. 8.2бр. тениски 288г. 3.орех .ядки 283г. чорапи 323г. 
9.Шалте 325г. 10.Клин+тениска 335г. 4.стафиди 471г. лекарства 641г. 
11.Дъждбр.з. 302г. 12.Анур.с.+гети 216г. 5.ядки др.пак. 568г. въже прос. 33г. 
13.Бивак сак 306г. 14.Влагоуст.пант. 237г. 6.бисквит.тук 168г. игли+конц. 12г. 
15.Пончо дъжд 330г. 16.Щеки 744г. 7.вафла варна 393г. 
17.Трион джоб. 138г. 18.Брадвичка д. 454г. 8.2 пак. Белв. 652г. 

Оставена е – без палатка с тегло 1 440 г. 


Общо- 3 832г. 3 739г. 3 588г. 1 562г. 

+още Обувки+санд. -916г. шоколад 2х80г.=160г. + пържоли 568г. + ракия 200г. = 1 844г. 

краен резултат излиза да е 14 565г. 

в Лекарствата са включени: 
мазила- Йодасепт 100г., Лиотон-1000 в тубички 30г., Алергозан-10г., крем Здраве-30г. кутийка, по блистер с аспирин/аналгин, парацетамол/, За разстройство и против повръщане по половин, диклак е за схващане, урбазон +спринцовки и игли при ухапване от змии, спазми, левкопласт, бинт обикновен, различни размери/може и еластичен/ и такъв като мрежицка -чорапче, марли. Ножички, не е наложително, става с ножче, но дамите обикновено имат, а може и нокторезачка. 

Да не се забравя! Кибрит или запалка, а може и двете. Сапун сух или течен в пакетчета. 





Началото 



           Пътуваме с нощен влак, така че сутринта да сме рано в Костенец, за да хванем автобус за Боровец. Разбрали сме се с Велина, да пътува със същия влак и се съберем на слизане. 

           Така и стана, сутринта сме май единствените слизащи на гарата в Костенец. Време до тръгването на автобуса над 3 часа. Използваме го да откраднем по някоя дрямка в чакалнята. Това му е неудобното на нощното пътуване недоспиването, а после те очаква тежък преход. 
Преди да тръгнем, закусваме с топли банички, за мен чай, дамите по кафе. Разузнахме за това кога ще тръгне буса след 8 часа и къде се предлагат закуските предварително. Време достатъчно и за това. Накрая потегляме. Пътуването отнема към час време. 

Всъщност всичко това ни е вече познато. Правили сме такова пътуване преди години към Рила. 

На спирката при стария център сме първи, чакаме другите. Косьо и Павката се обаждат, че ще ползват лифта за да стигнат хижата, ще се търсим нагоре към върха, не стана точно така. С Велина изчакваме да пристигнат с автомобил Яница и Стефан с изпращачите Веско и Деси. 

Главните виновници са налице. За началото има и торта. Заподозрения за това е Яница, нали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...