неделя, 19 март 2017 г.


3 ден - 28.07 понеделник х. Смирненски, курорт Юндола, с. Аврамово, Връх Велийца, с.Бозево, махала Кьоравци – нощувка 



Заедно, По Родопската магистрала 






           Сутринта, ставане и тръгване, сравнително рано в 7 ч. вече сме на път. За отбелязване, че беседката и чешмата до самата хижа, южно са също удобно място за бивак през лятото. Продължаваме на юг по пътя, асфалта. 





    След 5 мин. и през още толкова отново има чешми с беседки удобни за нощуване, а при дъжд и наложително да е там. Приятни места и чисто. 





По нататък е с леко изкачване все по открито. Минаваме покрай постройки в дясно от запад. 









    Местността Кантара, след това е картофеното хранилище, има хора, но и кучетата са доста. Покрай автосервиз, всичко е било явно стопански двор, сега преустроени, но и рушащи се сгради. 



Наблизо след това има разклон на запад към почивна база и връх, обозначени с информационни табели. 






    Гората е сравнително по-близо до пътя, още малко качване и слизане на юг към поляни. В дясно от запад има конна база, а в ляво от изток чайна-кафе/не работещо тогава/. База и ски-влек, предполагам местността Старина. Срещаме хора и се информираме за пътя нататък. 





      За Юндола можем да продължим по асфалта или по пътеката, която е след бариерата по черния път на югоизток и нагоре. Сверка с картите Е-8 е натам. До тук стигнахме за час. Продължаваме по черния път, навлизаме в гората ,отначало е с плавно набиране на височина. 





      После става по-стръмно, но не е натоварващо, върви се спокойно и без почивки до билото. Пътеката, пътя извива, ту от едната, ту от другата му страна. В началото маркировката бе слаба. После става хубава, разбираме от информационни-табели, че е обновявана по програма за еко-пътека. Докъдето стигнала боята, отлично и при кръстовища и разклони се открива бързо. 
Проблем се появява при кръстопът със скала и табела за вода в дясно, на пет лъча е и тук. 





     Захвърлена кутия от боя, ясно е защо липсва марка повече. Пръскаме се по всички пътища да търсим и оглеждаме. Стефан тръгва по този който е най не логичния и чак до следващия му разклон, връща се и не е видял и той като нас повече марка. За първи път ще пробваме с GPS. Помощ от Ники. 
Дзерим му се известно време, но младежите се справят доста бързо. Колкото и невероятно да ни изглежда показва, че трябва да продължим по този левия от който се върна Стефко. Пак е левия и при друга Петолъчка - в Източна Стара планина. Сега се доверяваме на машинката. 




   Достигаме до разклона, докъдето е стигнало и момчето, сега вече 4 чифта очи виждат повече от един. Макар и слабо но има марка, а нататък си излизат и вървят. Грешно ама си е вярно тук. 




   На още едно място пак се чудихме за малко накъде сме и май беше преди това, защото маркировката бе хубава, но местото бе обрасло доста. На няколко места се спираме и да си откъснем по някоя ягодка, мамят, изкушават. След това повече проблеми нямаме, машинката е прибрана, ще я ползваме само при нужда такова ни е решението, да пестим и батерии. 



     Пътя нататък до Юндола е вече, почти само на слизане, с големи дъги, завои и серпентини. Има изровено на места, мокро, кално и глинесто, но сравнително бързо стигаме. Отнема ни все пак още 2 часа време, намираме 10, то лутането навярно е изяло 30 мин. По пътя сутринта, а и от снощи се чувах с Косьо, бяха решили да ни изчакат да вървим вече заедно. Видели се с Велина. 






     Пътя по който дойдохме, излиза на вилно селище. Има пряка пътека през него която извежда пак на асфалта идващ от Белмекен, който изоставихме. Дали по него е по-бързо пеш не знам. 
Спускаме се надолу, друго кръстовище, в ляво за Велинград, в дясно за Разлог, центъра, среща. Най- накрая да се съберем все пак заедно. 





    Запознаваме се едни други с Павел и Косьо. Пазарим и закусваме тук при магазина. Велина я няма все още, а и се чуди дали да продължи нататък. Решава все пак да продължи с нас, но сме загубили още 30-40 мин. Тръгваме малко разкъсано, Яни и Стефко я изчакват, после ни стигат. 



    По асфалта на югозапад, доста високо и южно от билото. Кратко спускане завой на юг и нагоре. На високото тераса, превал има хубава чешма и подслон, там вече сме се събрали всички. Пътя заобикаля доста високо изворна област, над Пашови махали, откриват се хубави гледки. След това е вече спускането към седловината на Аврамово. Оставяме Рила и навлизаме в Родопите. 






    Спускането е плавно с голяма дъга отворена на запад, срещу нас е най-високата ж.п. гара на Балканите. Завой и бензиностанция, доста е горещо, но има чешма и сянка, разхлаждаме се. 





    Следва доста стръмно изкачване по шосето към селото. Доста голямо и подредено село, но както разбрахме повечето са гурбетчии. Работят по чужбина и се завръщат за малко тук. 



През цялото село преминаваме по диагонал от североизточен към югозападен край, ориентир джамията. 





Много едри и вкусни малини мамят да ги опиташ, излезли от оградите на дворовете. При бензиностанцията часа бе 12 сега в центъра е вече 13 спираме за обяд. 





    Има магазин, но е затворен. Кръчма-кафе-клуб работи, но няма хляб, ни бира. От запасите ще е обяда ни. Добре, че има хубава чешма и сянка под върбата. До изсушаваме си дрехите от снощи докато се наобядваме. Направи ни впечатление че почти няма марки от ниското, превала насам, на 1-2 места избелели стари и табела без надпис. Бавим се пак към 30-40 минути време. 

        Зареждаме с вода и продължаваме в същата посока. След малко се излиза от селото. Пак табела без надпис и едва личаща марка, предполагаме, че е за нашия път. Не рискуваме. Павел е с машинка и свален трак от адаша на телефона си и се справя най –добре, той води. Така успяваме без проблеми да се ориентираме в плетеницата от пътища, от ляво и дясно. Това е то Родопската магистрала, черен коларски път по билото, става и за по високи леки коли. 
    Проблема е че в началото, отклоненията са почти като този по билото и чак като вземе да слиза след време ще разбереш, че е грешен. Това лутане ни спестява машинката. С километри не се среща марка, но понякога излиза и по някоя избеляла или само остатък, значи вярно ни казва техниката. Разклони и разклонения за ниви и махали от изток и запад. Често срещаме хора, а и по някоя лека кола, соц. возило. 

      Отхвърляме километрите, няма нищо което да привлече внимание, просто държим пътя. Обаче липсата на марки ни даде идеята и тук да се заемем да маркираме по някое време по нататък, няма нужда от разчистване. Тук там има по някоя стара табела и такива от дъски с надписи за къде води пътя, та е повече от наложително да се опресни маркировката. 




     Иначе си е доста по – приятно да се върви така в голяма компания, всеки ще каже по нещо, ще се сети за преживяно и сподели, весело е и времето си лети неусетно. Разискваме и за другите международни маршрути и проблемите. Най – важно е да се маркират правилно разклоните, да има по – нагъсто марки преди и след него, за да си сигурен, че си на верния и знак за завой. 
Това което видяхме с камъните по Каменити и Равни чал, е подходящо и за другите открити участъци и места. Обсъжда се кое как може да стане, влезе ни мухата в главата вече и това е. 
 



      Пътя е добре личащ си, на повечето места е все едно си по равното, спусканията и качванията са плавни и не натоварващи могат да се минат километри без почивка, вземат се на един дъх. 



От запад са върховете Манчова могила и Имането, селата Конарско, Бел камен, Орцево, а от изток местността Смолево и селата – махали по скоро Рохлева, Бутрова, Враненци, Чолакова. Изкачваме и най-високия връх на Западните Родопи – Велийца, все още е твърде рано едва 16 часа, имаме доста време и път докато се заздрачи. Правим почивки за кратко и по на често. Опитвам се да въведа някакъв режим и ред на ходене и почивки, да синхронизирам групата. Трудно се получава тази работа в група от изявени индивидуалисти, но поне желание има. 




      Има отделни открити места и поляни с гледки, но това е рядкост, радваме им се. През повечето време сме все в гора, без видимост надалече, само високи борики и отделни по интересно израстнали. Снимаме основно това по пътя, отделни дървета, ниви, скали когато ги има, местата където сме спрели да починем. Специално внимание се обръща на местата с вода и тези на които има и подслон, покрив. Това тепърва ще ни стане привичка да търсим удобното място за почивка и бивакуване, да се отбележи и знае занапред, като се минава от нас или други от тук. 

     Около 19ч. наближаваме село-махала Бозево, първоначално мислехме да сме до тук за деня. Оглеждаме, пръснати са къщите на изток по склона, доста надолу и в страни от пътя, не ни се губи тая височина. 





    До мръкване има още време, срещаме хора и питаме, нататък дали има по- подходящо място за бивак, но под покрив и с вода-чешма. Да имало такова над и преди село – махала Кьоравци / Върхари /. За 15-20 мин. сме там, хубаво ама пак нещо не ни харесва. 





     Велина, Косьо и Павката решават веднага ще слязат в селото да намерят там място за нощувка. Ние оглеждаме едно, второ място наоколо, тук мравки, там не е равно, но и на самото място се чувства някакво течение, вятър, удобно за почивка в горещ ден, на хладина, но не и за нощта. Как ли не я мислихме, но накрая се решихме да слезем и ние в селото, на 10 мин. път е надолу. 




      Заобикаляме баирчето, височината от изток и слизаме, на 20:30 сме и ние вече в селото. Авангарда вече е открил удобното място за нощувка, плевня в центъра зад кметството. Това е разбира се със знанието и разрешението на собственика и. Идва човека след това още няколко пъти да ни види, дали ще ни е удобно, притеснява се, това може да предложи за толкова хора. 




    Успокояваме го, устройва ни идеално този подслон. Да сме разстелели сеното, трефил за меко. Правим го, всеки си избира място за шалтето, гледаме да се приготвим за спане докато е светло. Някои първо гледат да се навечерят, естествено от тази която си носим с километри. 
Руми и Стефан отказаха да влязат в плевнята, останаха от вън, после като взе да ръми се скриха под стрехите, единия на плевнята, а другия насреща на кметството. Вечеряме и взе да гърми. Днес ни се размина дъжда, все пак извардихме хубаво време, сега вече не се притесняваме. 



     Велина и дойде идея на сутринта да закусим с прясно домашно масло. Върна се не само с него, а още и мляко, извара и с мътеница / айрян /. Подсигурихме и разкошна стабилна закуска. 
Пожелаваме си лека нощ, меко удобно и мирише хубаво сеното, топло е спалните чували са отворени. От време на време се чуват гръмотевици, виждат се светкавици и ръми леко навън. 





На 2 или 3 пъти още идва собственика и местните момчета на разговор, отвън Стефко им обърна внимание и проведоха някакъв разговор, но ги чувах известно време в просъница и до там, после съм се унесъл и заспал. 

По някое време се събуждам от вой на животно и лай на кучета надушили са го, после всичко утихва до сутринта.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...