неделя, 19 март 2017 г.

29.07. 4 ден вторник Върхари, над Медени поляни, връх Черешка, Черновръх / Кара тепе / и заслон 




Мустанги в действие 



     Сутринта се събуждаме с изгрева, наспали сме се добре, отпочинали. Закуската ни е доволно богата, дори ни е чак тежичко на стомасите, как ще вървим. 




      Пълним си вода от двора на къща над кметството. Разбрали сме от снощи и че има магазин, ще си и на пазарим, продукти и хляб. 




     Откриваме го къде е по улицата западно от кметството с 2 - 3 извивки, тясна уличка във фургон. Рано станахме, но пак намираме 8 часа докато тръгнем, а си взе и да припича, как ще се ходи. 



      Връщаме се до края на селото от изток, там където снощи влязохме в него. Продължаваме отново на юг. Плавно набиране на височина, Павел отново води с машинката, на марките не разчитаме, просто е събитие да се види някоя. 

     Стефко май ги има заснети всичките в този участък. Хванато е всяко кръстовище по пътя и изгледи от него. Табели, скали – камъни, по-интересно дърво или растение и най-вече вода, чешми и подслони с пейки и такива без тях. По снимките може да се проследи и целия път, трасето му, направо си е като на филм с диапозитиви. Документирано е ходенето ни по Родопската магистрала. 
Примерно от снимките му по часове : 
На 8:05 вече вървим, до и 8 по открито, в гора и в ливади, кръстопът и качване. На и 10 на първо високо, селото зад нас. 

     Редуват се качвания със слизания, повечето отново в гора, понякога полянка или картофена нива, все се канихме да си вземем по картоф и да го опечем вечерта, така и не го сторихме. 




   На 8:24 по сравнително равно било в гора, ягоди, следва спускане. След 10 минути покрай постройка. Още толкова и нов разклон в ниското, на ляво е. 
Качване за 3 минути, пътя и пътеката се събират, слизаме. 




     8:48 чешма с дървено корито / Хайдушка/, почивка, ще има качване, хапват се ягоди. На 55 тръгваме, 9 ч. на високото и пак ягоди, сравнително равно. Със спирането за почивка при Хайдушката чешма, отново времето е спазено така както е по описанието. 

     Вадят се отново от време на време описания на маршрута, карти, младежите четат и обсъждат. Гледам ги и слушам, понякога се включвам в разискванията, не вадя очилата за да не ги строша или пък загубя, забравя, че имам вече такива случки. 




    На 9:10 среща, баба с внучета, 17 ширнала се гледка от завои, 22 локви, но и боровинки, 28 на дясно сме, 31 по просека, в гората до 39, на 41 ливади. 10 ч. стара марка, гора и открито, по било, на и 6 слизане, открито, дърво. Вече е и 10 пак гора и кубирани трупи, сечище, и 20 спускане по просека. 




      На и 25 при седло в ниското почивка, тръгваме на и 39, зобнали боровинки. Още  мин. и покрай бяла кола край пътя, качваме, и още толкова до долу. При седло табела за вода. На 11:02 на превал, високо, от дясно просека. 




     Заобикаляме ниски връхчета по билото или пък ги качване направо. Не представляват кой знае каква трудност, отхвърля се километраж. Минахме няколко, май 2 чешми вече до сега и тук. 

     Осезателно, но не много стръмно е изкачването на връх Черешка. Откриват се гледки на юг, запад и на север, обратно, само на изток няма нататък е гора. 








      11:05 в гора и по открито, след 3 мин. интересни гъби, и 10 огради, ливади. По кривулици за 5-6 мин., покрай мотор, слизаме, пак ливади, 25 черна кола и качване. Излизаме на високо и открито 11:28, изглед, Медени поляни, въртим се като пумпали, всичко и навсякъде да се види. 
  


     Малко под върха на юг са и самите Медени поляни, селото със същото име се вижда долу на югозапад. По сведения от местните хора, навремето по тези поляни е ставал голям събор, все още си стои и паметник. 

Среща с берачи на боровинки, колата по-долу е тяхната. Интересно дърво, кръщавам го „Тризъбеца на Нептун в гората”. Снимки от и на местото на котата, връхната точка, такова нещо да я бележи не сме виждали, като кладенец поставена тръба и циментова пирамида. 

Слизаме доста бързо под върха от юг, при чешма и беседка, май Орцева се казваше, почивка, за 10 мин. За толкова и слязохме, през гора с ягоди и оградени ливади. Има ги при седлото и с локви, пак нагоре-няма край. 

    Отново качвания и слизания, но не са стръмни, за целия ден обаче се събират към 5 – 6 по – стръмни и изморителни. Никак не е лек прехода като цяло, за сега се движим добре, по график. 

12 ч. по билото и открито, слизане за четвърт час, кратка почивка на седло. 
При спиранията а и по път се спираме да откъснем по някоя ягода или пък боровинки. 
Разговори и дискусии на различни теми, продължаваме и започнати от вчера такива. История, литература, изкуство, но най-вече за планините и туризма, дразни ни маркировката, направо я няма никаква. 

Някъде след Цветкова могила, вече държим просеката, основно е под или в страни от електро - далекопровода. Пътеката не е точно и само по стълбовете и противопожарната просека все пак. Днес нямаме много срещи с хора, има ги но не е така оживено като вчера, по затънтено е май. 

Среща с катун, конете пасат, каруците с покривала, а хората пръснати за боровинки, това при завой и седло. Пече качване, на и 25 гледка от горе на пътя напред. За 10-12 минути сме го преминали ниското и пак сме горе. 

Павел и Косьо са се отдалечили много напред не ги виждаме, отново бързат, доста често са с 50 – 100 метра пред всички, виквам понякога да изчакат, правят го не ми се сърдят. 

Появява се някъде по някоя марка, плаче си за четка това място, още повече се навиваме. Към без 10 пак ягоди, гърбици на пътя и марка. 

Добре че спряхме да починем, качването си е стръмно после, с няколко до 3 спирания за въздух сме качили височината. На младите не им е много лесно, но ние с Велина им дишаме праха, пуфтим нагоре, не се предаваме все пак. Та преди върховете удряме почивка. 

        Времето май пак ще се разваля, почва да ръми и слънце. Минава 13 ч. Вали по-силно, на и 5 спираме да изчакаме да превали в ниското. Време е за обяд, по-хубаво няма да е. На и 10 сме извадили торбичките и вече ядем. Обяда се проточи до без 10, а на и 55 вече сме поели отново. Добре че го направихме тогава. Намаля и тръгваме, постепенно спира. Извиваме се изток, юг и отново изток, на слизане. Между дърветата от юг нещо се белее като преграда стена, предполагам Бели брегове да е. 

14 ч. вече сме горе, бързо стана след почивката и придобитата сила, локви. 
Виждаме и откъсваме по някоя гъба, Велина и Павел ги познават, а и Стефан. До края на деня събираме в достатъчно за вечеря количество, няма начин да ги няма при тая влага и топлина. На и 10 сме отново на седло и разклон, а на 15 на високото след него, превал. Редуват се леки гърбици, някъде и по склон, просека, наредени или само извозени до пътя дърва, трупи. Облаците се сгъстяват, мръщи се, приготвяме дъждобраните. Свършваме и това докато не е заваляло. Добре е и че обядвахме по-рано. 






     Доста силно взе да се излива при седло и кръстопът, на и 27. Настаняваме се на сухо под голямо дърво и сядаме, чакаме да понамалее малко за да тръгнем отново, отиват 20 – 30 минути и повече така, разговаряме си. Има ниска ограда от сковани дъски и метли от вършини за и против пожар. Към 15:10 понамаля дъжда и тръгваме отново нагоре. Кално е и е тежко. Още на 2 – 3 пъти след това се крием под дърветата, на сухо, но не сядаме, мокро е. Доста си е това качване, пътя се вие, минава и 30 до горе. Зареждат се, на и 40 сме слезли, на 45 по-средата, на 50 пак горе, а на 55 слизаме малко и пак нагоре. Минава 16 отива и 5, Павел и Косьо напред. 

     Качихме се на високото, Яни е напред, разклон и слизане, път на изток и надолу, такъв и на юг че и по стръмно. Накъде ли сме сега, добре че все пак излизайки горе Яни е видяла нещо с периферията на зрението, надолу рязко на юг, а не както си вървяхме до тогава на изток. На дясно сме. Провиквам се да изчакат. Следваме ги, но вероятността да ги загубим и после да се търсим е голяма, само лутане ни трябва. Отново им казвам че няма нужда от толкова бързане, забавят за кратко и отново се откъсват напред. Хубаво е да има хора, които да дърпат напред, но не така. 

    Долу в ниското при седлото ни изчакаха явно. Часа минава 16:20. Следва нова поредица от нагоре и надолу. На и 28 при качването виждаме марка. По средата към 35-6 спирам за почивка, дърво и пън, удобно столче. На и 40 покрай камък, 45 почти сме се качили и на 50 е вече качено, потни сме. 

      Доста зор ни дават, направо изтормозиха Велина, закачам ги да не бързат толкова че ще я откажат да продължи. Така и излезе приказката, бързат бягат като мустанги, а и увличат и щерката, та повечето време е така. Младите момчета отпред, Руми, Яни, Стефан, на опашката Велина на качване, аз на слизане. При тръгване поемам пръв, за да се окажа последен на края. 

      В ниското почиваме, после отново е качване. Все е такова монотонно еднообразно, повтарящо се. Сега с дъжда става и потискащо противно направо. Важно е да не се подадеш на унинието. Във всяко нещо да се търси приятното и красивото, да видиш и хубавата му страна. 

       На места е глинесто и след дъжда се върви трудно, тежък терен. В тревата скоро и краката са мокри. Преодоляваме ниско и разкаляно място и поемаме доста стръмно изкачване. Навярно вече наближаваме Черновръх / Кара тепе /, но само си мислим че е така. Има още едно такова качване и чак тогава вече ще поемем към върха. От тук обаче все по често започват да се появяват марки, след следващата височина вече, доста спокойно можем да ги следваме. 

       Сега някои места ми си губят, кое след кое точно е било, опитвам се да го предам вярно, но може и да се бъркам в нещо и някъде, толкова всичко е еднакво и се преодолява по един и същ начин. Все пак тръгне ли се отново по трасето, си спомням добре как и накъде трябва да се върви. 

   Така се получава обикновено при мен, мъглата обаче е най – опасна, заблуждаваш се и объркваш, като пате в кълчища. Та и сега спомняйки си, май ми е доста мъгливо нещо. Доста се завъртахме по тези пътища и пътечки, накрая май взех и да бъркам посоките коя къде е. В гора си въртиш се така и така като пумпал, не виждаш нищо, нормално е загубиш посоките. 

     Върха отново не се качва а обикаля от запад на юг и обхожда от изток и се слиза на север. Пак почва да ръми на 53 и постепенно да се усилва, скриваме се за малко под дърво в началото изчакваме. Не вали много силно и продължаваме на долу по склона. Лека гърбица, слизаме часа 17:08, пак качване и слизане. Сиво-синкава камениста и с пясък пръст изровена доста от дъждовете. През иглолистна гора, но дръвчетата са криви, малки, ниски като болни са, мутирали. Дали се дължи на почвата, някакво заболяване ли е или е минал пък пожар май. Часа е вече и 13. 

      Дъжда почти спира, ръми съвсем слабо, за целия ден беше без гръмотевици и светкавици почти, вали и набива, само в началото бе с по-голяма сила. Доста продължително слизаме, 10 и повече минути. Това е характерно при приближаване на проход, превал.Наближаваме вече горското на Кара тепе, излизаме май е от юг на обширни поляни с доста постройки. Около 17:30 станало. Срещаме и човек, заприказваме се, интересува ме се, къде може да нощуваме тук. Излизаме на асфалтов път. Води от Велинград, за Сърница, Доспат и за Сатовча към Гоце Делчев / Неврокоп/. 





     Навярно по соц. време е било доста оживено, курортно място за почивка и лято и зима. Все още има хубави и добре запазени постройки и бунгала, рушащи се такива, но има и нови. Не всичко е замряло има живот. Ски пистите си личат. Разбирахме че има две работещи заведения. 

Покрай едното се тълпят роми, берачи на боровинки и билкари, като гледаме не е това което търсим. Това е по скоро каравана временна сезонна работа. По долу има масивна постройка. Отива вече 18 без 15. Заведение ресторант с маси е за това навярно са ни дали сведение колеги минавали от тук. 



    Питаме за меню, скара вечеря, предлагат, за нощувка няма стаи, но можем да се настаним под покрив в нещо като пристройка, място за консумация на открито към заведението от изток. Да вероятно точно за това място са ни сведенията, оглеждаме го, устройва ни идеално. Гледаме все да сме под покрив че с това променливо време, току виж отново заваляло, да не се намокрим. После и настинка, а от там и край на похода, трябва да се избегне такова развитие. 







     Оставяме си раниците там. После си похапваме в заведението. Заслужили сме си скарата. От 18:30 до 19:40, доволни сме, целта за деня изпълнена. Справихме се добре до тук, маркировката нататък, вече ще е добра. За нас критичния момент вече е преминал. Само на Велина май и дойде в повече и смята да приключи до тук. Казваме и че има сили да продължи още, добре се справяше и да стигне до Триград както искаше, може. Прецени и реши че ще е до тук жалко, ако бе продължила още ден, навярно щеше да е до края. 





     Разместваме масите, пейките да са отпред, шалтетата слагаме навътре покрай стената. Избираме си места, който иска на дърво на масите, други на плочките цимента. Готови сме за нощувка. Палим огън в джанта оставена за тази цел. Масло имаме от снощи, сутринта остана. 





     Гъбите със сол и масълце във фолио на огъня, получи се добро мезе, ама няма вино е удряме по малко ракия с Косьо, другите не са привърженици на твърдия алкохол, а той е като за лек. 



     Между всичко това, всеки успява и да се справи с тоалета, преобличане, измиване, изпиране и простиране на дрехите от деня. Вярно че се поопушихме на огъня, но предвид топлото и влажно място, по добре така, да не ни хапят комарите през нощта много. 

     Получи се добра вечер все пак. Велинчето и свирка-Флейта измъкна от някъде, та и серенада, концерт за изпроводяк имаше. Жалко не можахме да задържим музиканта, да ни върви не само по вода, но и с песен на уста. Не ни беше приятно да се разделим, но и знаехме, че рано или късно ще стане. Още оня ден пред Белмекен, почти бе решила да си тръгне. 

Гасим лампите, духаме свещите и приятни сънища и лека нощ. Утрото е по мъдро от вечерта. 



...Все още ми е жал, че спътницата ни не продължи нататък!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...