неделя, 19 март 2017 г.

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн





       От поляната за до 50 м. се излиза на прохода, свързва през Малко градище от север и Дъбовец от юг, Свиленград с Ивайловград. От и по него на североизток се върви доста време, минават се поне 2-3 извивки, завои, заобикаляне да се излезе на билото. Доста е насечено нататък. Отбивката си личи добре. По нея се работи, правят уширение по европейски проект. 



    Дано не я асфалтират, че си е тежичко и отегчително по него. Горе на по-високо има бивак, охрана и техника и на 2-3 дървета личат марки. От начало по пътя, въпреки че е прясно ровено, копано и е валял скоро дъжд се върви нормално. На места е по-трудно и тежичко, посоката югоизток и изток, от север на склона под билото. По това ново трасе се върви доста, има и отклонения, марки липсват почти, отнемани поне 2 часа, а тръгнахме рано, някъде около 6 ч. Доста завои и подсичания има, малко по билото, основно е от север. Преди да завърши новото трасе, уширението поне 1-2 км. е доста кално и се върви много трудно, хлъзгаво, локви и трупа.



    На няколко пъти се излиза на превали. Пътя излиза на билото на превал и на изток вече е по стар и тревясъл път и с пясък, камъни и чакъл и се върви добре по коловозите и средата със слизане и в някаква интересна ниска гора, човешки ръст. Минава се за кратко. Много на рядко на места се откриват някакви гледки. Докато се наближи някакво по открито място при по-висок баир и скали право на изток, той се заобикаля от север. От него гледката на обратно и запад от където си дошъл е вече чудесна и си струва. 



       След като се завие отново на изток и преди да се навлезе пак в гората на най-неочакваното място излизаме на единствената чешма "Пичка". При тези голи и ронливи скали да ти излезе вода, определено е не очаквано, но тече. Вярно, че е бавно на косъм, като от ракиен казан, но си попълваме запасите. Почиваме и си похапваме, докато всички се запасят, а се очертава и да си пече, доста горещ ден. 




      Пътя е доста, много дълги извивки, но си е горе по билото и следва релефа на ридовете, гърба, гребена им, като на превалите се прехвърля от единия на другия, ту на североизток, на югоизток и понякога право на изток.  Деретата и от двете страни  са доста изсечени, стръмни и дълбоки и отново има ниски гори и ми прави впечатление, че има много в изобилие храсти, дървета, тетра. От откритите места се вижда, че е все по-близо кулата на Шейновец, върхъ св. Марина е доста на запад - купола му си личи.  





       Извивките по гънките на ралефа все не свършват, една след друга сякаш нямат край, но излизаме все пак под Шейновец от запад и от тук си е южно от билото. Пътя, шосето и маркировката го подсичат от север, качването му не е задължително, часът е около 10 ч.. Толкова сме качвали до сега, да не качим и последния не става. 






      Оставяме си раниците в храсталаците, край пътя, само Руми не и по асфалта на горе. Отнема около час да се качи човек и към 40 мин. да се слезе. Горе се бавим около половин час за последни снимки, общи и по отделно. Косьо се уговаря с познати да дойдат да го приберат. 








     Почиваме си долу на разклона и те пристигат, багажа в колата. Отново само Руми си я носи. Само Косьо се качва в колата. Павката и Руми поемат напред, поне си взехме довиждане. Без багаж, уж близо, последни километри, слизане и по асфалт, но си е доста уморително, тежко, завой след завой. На Яни отново и е трудно. Оставям ги на 1/3 от целия път. Разклон в дясно по асфалта от превал, не на там. 







     По склона ме настига камион с дърва и някоя лека кола. Обръщало и уширение, площадка за претоварване, марки почти няма, тук там по някоя след доста време. Питам за двама напред, да вървят, минали преди 20 мин. някъде. Вече е доста на долу и все е от север. Намираме 13:30 докато слезем при крепоста. Руми чака, багажа го разтоварвам от колата. Обикаля ли да търсят познатия на Стефан и Яни, не го видя ли никъде. Павката и Руми и те гледали, нямало такава кола.




     Слизаме за обща снимка на 4-та пред крепостта за  спомен. Мустангите пак ги няма. Основно така си беше, тях все ги няма, само от време на време. Намираме се вече тук с Дани и той ни прави снимките. 




    Раниците в колата, този път и на Руми. Последни 10 мин. спускане пеш по завоите на пътя към селото. Посетителски информационен център за крепоста, винарна, изба, база с хотел и в селото от запад, последни маркировки на 2 ел. по улиците на с. Мезек и сме на центъра му - КРАЙ.







        Търсим да има някакво табло с информация, последна марка с номер или знак за край, на няма. Има голям чинар на площада, чешма с вода и статуя на глиган-прасе. Това ще да е края. Снимки за спомен от успешно приключилото начинание. 









       Толкова много се канихме да има сладоледено угощение. Стефан и Руми вземат по 2 големи кутии и от по 2 л. шоколадов и карамел, отделно за всеки по желание. В колата до Сви, всичко е ометено на бърза ръка. Покрай гарата и на севар в града не влизаме, Любимец, Харманли, гоним Стара Загора. Дали ще успеем за влака в 15:28-29, но не бързаме много, до довечера все ще се приберем. Яни и Стефан с Дани са до Кзн, ще му гостуват на вилата и се прибират утре. Търсим Велина, за да и кажем, че сме приключили успешно. Звъним и на други приятели. В последния момент на гарата. Влака има закъснение - успяхме и тук. Сандвич, хот-дог за обяд и нещо за из път.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

15-ти последен ден - Проход Св. Марина - вр. Шейновец - с. Мезек - край и прибиране в Кн        От поляната за до 50 м. се и...